X
 
 

Една прабаба към новите поколения: Щастието е духовна категория

7461 8
Една прабаба към новите поколения: Щастието е духовна категория
Снимка: Илиана Симеонова
Този уикенд реших да посетя 83-годишната си прабаба в Бобов дол. След като отнесох сериозна критика за скъсаните ми дънки и слабото ми телосложение, подкрепена със съвета да ям колкото се може повече, реших да й задам няколко въпроса, които ясно да разграничат времето, в което е живяла тя и това, в което пребивавам аз. Е, нека видим какво ми разказа, развълнуваната от медийната изява, баба Илинка:

Модата - не най-разсъблечената, а с най-хубаво хоро

Едно време хората се обличаха много по-културно, нямаше разголени бедра, голи кореми или кръстове. Беше абсурдно да ходиш със скъсани дънки. Нали ако отидеш на село и баба ти те види такъв, веднага ще ти ги закърпи, както аз бях тръгнала преди малко с твоите. По мое време много жени и мъже се обличаха с народна носия, която беше най-престижното облекло. Аз дори още си пазя моята. Когато бях малка, на около 9 годинки, мъжете масово носеха пoтури. Младежите не гледаха коя е по-разсъблечена, а на коя носията е най-хубава, коя играе хоро най-добре. Сега мъжете толкова са свикнали да виждат момичетата разголени, че интересът към тях спада, защото вече всичко са видели. След време може и да стане модерно хората да ходят по бельо или голи, знам ли.

Любовта между младите - никой не знае какво е морал

Сега сякаш цари страшен разврат. Не мога да кажа, че преди нямаше разврат, но беше значително по-малък. Ценностите са объркани, хората са още по-объркани. Любовта им също. Моралът преди беше приоритет номер едно във всяко едно семейство, във всяка една личност. Сега ако питаш един млад човек какво за него е морал, той вероятно ще се зачуди.

Преди младите се срещаха случайно, нямаше телефони, Интернет и нямаше как да си уговориш среща с някого. Всичко се оставаше на случайността. А ухажването с любовни писма беше голяма тръпка. Едва ли сега Интернет запознанствата и писането там може да ги замени.

Семейството - уважение и безрезервна любов

Преди време децата имаха огромното уважение на своите родители и прародители. Отнасяха се към тях с респект, съчувствие и помагаха винаги, когато имаше нужда, без дори да се замислят. Сега като изляза навън чувам как деца крещят на родителите си, а думите, които им казват просто ме е срам да ги изрека. Не е правилно така. Всичко идва от възпитанието през първите седем години, после и да искаш няма как да го превъзпиташ. Отделно отношението между съпрузи е много различно от това, което беше преди. Сега всеки трети човек е разведен. Съжителството на двама души е много трудно в днешно време, защото търпимостта е ограничена. Днес всеки казва, че иска „лично пространство“. Едно време личното пространство беше времето, прекарано с любимия човек, а не сам със себе си.

В днешно време младите имат по едно дете или две най-много, а на мен самата с три деца в онова време изобщо не ми беше лесно. Когато се преместихме в града ме сочеха ме с пръст и казваха: „Ето я онази с трите деца“. Чак тогава осъзнах, че голямата раждаемост е нормална в селата, но по градовете не чак толкова. Днес и в села и градове хората не смеят да имат повече от едно дете, най-вече заради финансова гледна точка.

Портретите на трите деца на баба Илинка са винаги на стената.

 

Приятелството - като старо вино

Преди хората много държаха на приятелството, защото както са казали: „Имаш ли приятел, имаш всичко“. И са много прави, защото когато имаш някакви затруднения, а не искаш да затрудняваш родителите си с тийнейджърски глупости, се обръщаш към приятелите си. Споделената мъка е половин мъка, а споделеното щастие е двойно щастие. Имам приятелства, които и до ден днешен са останали такива. Приятелството е като виното, колко е по-престояло, толкова е по-хубаво. За любовта се отнася същото. Сега сякаш всичко е преобърнато. Хората станаха егоисти.

Животът по време и след Прехода - мухотепалка?!

Както всяко едно нещо и комунизмът си имаше своите хубави и лоши черти. Преди Прехода най-много страдахме, защото нямаше как да отидем и да си купим банани. (смее се) Трябваше някой да излезе от работа, да вземе децата и да се занимава с тях, докато другия купи банани за семейството. Няма какво друго да направиш, когато детето ти плаче, че иска банан. Най-лошото е когато имаш пари за него, но няма как да си го вземеш. Сега имаш ли пари, можеш да си купиш всичко. В магазините се предлагат какви ли не неща и то на поносими цени. Преди когато някой го сърбеше гърба или има буболечка вкъщи използваше ръцете си, за да се справи с проблема. Сега в магазините има мухотепалка и чешалка за гръб. Хората са толкова улеснени откъм всичко.

Материалното: Само коли и награди, а никакво усилие

Когато се преместихме да живеем от село Червена ябълка в Бобов дол, само двама човека в целия град имаха коли. Сега младите, когато навършат 18 години, изкарват курсове за шофьори и родителите им купуват кола. Това е нещо немислимо за моето време, защото тогава преобладаващите марки коли, ако не и всичките, бяха „Москвич“ и „Лада“. За нас това беше лукс. Но за да имаш такава кола, трябваше да чакаш около 10 години да ти я доставят. Няма как днес я искаш, утре е при теб. Синът ми - Ваньо, като навърши 18 години, също искаше кола, както всеки един младеж, но я получи едва след няколко години.

Като цяло преди младите доста се стараеха да заработят някой лев и работеха по 20 часа на ден дори, а в днешно време ми е направило впечатление, че повечето искат да не учат, да не работят, но да изкарват хубави пари.

Образованието - вече всичко е възможно, дайте максимума

По мое време масово хората учеха до 4-ти или 7-ми клас и работеха като чиновници. Просто такива бяха времената. Висши училища имаше на малко места и то страшно отдалечени от Бобов дол, където ние живеехме. Двете ми дъщери – Стоянка и Мариана, много наблягаха на образованието и искаха да следват висше, едната искаше да следва счетодоство, а другата – за медицинска сестра. Приеха ги в Свищов, но понеже беше много далеч, се отказаха. Но все пак си намериха хубава работа. Стоянка замина за Кюстендил, където учи до 12-ти клас. Това е най-близкото място, където децата ми можеха да получат своето образование. Аз, лично, също нямам добро образование, но на времето взимах проби на въглищата в мина „Бобов дол“, която беше една от престижните професии по това време. Тогава работодателите гледаха личните качества на хората, защото всички бяха с еднакво образование. Днес младите имат огромни възможности за учене и развитие, че стига да искаш и да си достатъчно амбициозен, можеш да постигнеш всичко. Професиите също са доста разнообразни. Просто днес всичко е толкова лесно, но хората са толкова мързеливи.

Щастието - духовна категория

Моето определение и това на хората от моето поколение за щастие е една дума – семейство. Обожавам децата си, внуците си и правнуците си. Ще се радвам, ако стана и пра-прабаба. Няма по-голямо щастие от това. Вероятно и за младите е така, силно се надявам. Въпреки че ми прави силно впечатление как материалните неща изместват духовните и се превръщат в щастие за тях. Например нов телефон, компютър раждат огромна радост. Не мога да разбера това щастие.

Възпитанието - да обиждаш всеки вече е практика

Аз възпитавах децата си много строго и им внушавах, че трябва да уважават родителите си, никога да не обиждат или сочат с пръст. Днешните деца са толкова невъзпитани и такива думи излизат от устата им, че просто нямам думи. Най-жалкото е, че не само обиждат другите, а обиждат и собствените си родители и роднини, пък да не говорим за приятелите. Може би това е нов начин да си показват любовта, знам ли. Може аз да не разбирам.

Най-хубавия коледен подарък: Плетени чорапи

От млада до ден днешен за Коледа плета чорапи, шалове и пуловери на всичките ми дечица и роднини. За мен това е подарък, заедно с хубавото изживяване на празника с цялото семейство. По Коледа сега всичко е тръгнало по големите вериги магазини за подаръци, все едно това е най-важното нещо. Материалното измества смисъла на този светъл празник. Всичките ми деца са казвали, че по-хубав подарък от плетени чорапи не са получавали, защото ти топлят и си спомняш за любим човек. 

Едно време цялата софра се слагаше на земята и от снопове правим кръст и около него се слага богата трапеза само от постни ястия. Сега вече това нещо с яденето на земята не е познато. Младите ползват маси, все пак сме 21-ви век. 

 

Разказа пред Илиана Симеонова

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • A ONE BIG FUCKING INTELIGENT MAN 7 A ONE BIG FUCKING INTELIGENT MAN преди 1 месец Профил на трол?
    истина казва бабето плетени чорапи от баба са най хубавия подарък и ядене на пода с цялото семейство
  • Анонимен 6 Анонимен преди 1 месец Профил на трол?
    Имало е орални ласки, за да се запази целомъдрието.
  • Анонимен 5 Анонимен преди 1 месец Профил на трол?
    Актуално, намирам за недопустимо да ни пробутвате индулгенция за комунизма чрез изреченото от възрастна жена. Отрова, прикрита зад умилението пред един живот посветен на деца и внуци. Не, нямаше нищо хубаво при комунизма. И проблемът съвсем не беше в бананите. Нямахме никакви граждански, политически и човешки права. Плановата икономика ни дръпна далеч назад в развитието. Родиха се няколко поколени виж още ›› я напълно лишени от гражданска чувствителност и раболепни пред безправието. Неспособни на пазарна инициатива и предприемчивост. Допустимо ли е да се хвали например нацизмът? За хубави пътища, модерни заводи, добро образование? Не, би било неморално след милиони невинни жертви. Е, а комунизмът е унищожил СТОТИЦИ МИЛИОНИ човешки същества. Само в Китай са над 60 милиона. В Русия признават за 20 милиона убити в сталинските концлагери ГУЛАГ, но сигурно са много повече. В Кампучия - 50% от населението. У нас 30000 само в първите два месеца след 09.09.1944. Неморално е да го му признаваме някакви измислени "положителни страни".
  • Октомври 4 Октомври преди 1 месец Профил на трол?
    И още нещо много важно. Това , че някоя ми е майка , а пък някой баща НЕ влияе по никакъв обективен начин какви хора са и какви са им делата у техните мисли , както и не би трябвало да влияе на мойте дела , мисли и постъпки. Да чудесно би било да има хармония , но ИСТИНАТА Е НАД ВСИЧКО И така по веригата. Но , ти 1.1. страдаш от дълбКИЯт Ориентализъм на нагаждачеството , а пък вкупом понеже това е виж още ›› инсталирано от векове и това всъщност ПРОВАЛЯ България/Македония.
  • Октомври 3 Октомври преди 1 месец Профил на трол?
    Начина изобщо не е долен. Какво му е долното ? Ами с оглед на това , че всеки що годе трезвомислещ човек мисли за този преход е горе/долу сходхни неща и прочитайки какво казва тази баба и коментара не може да бъде много по различен като дух и съдържание. Предположението , че тази е баба на някакъв соросоид/ка не е измукано през пръстите. А , нима пък е срамно да си баба на ранобуден или някой дет виж още ›› о гравитира това пък питам аз и се сещам гузен негонен бяга.
  • Октомври 2 Октомври преди 1 месец Профил на трол?
    Сърдечно благодаря за минусите. Сега тази Баба казва , че Комунизма имал и добри и лощи черти. Смее се като разказва абсолютната Истина за бананите. Обаче тази Баба очевидно не е намерила време през годините когато е била и даже малко момиче да се просвети малко и сама да стигне до извода , че Комунизъм НИКОГА не е имало за тази Космическо изостанала цивилизация. Имаше Социализъм. И искам и Вярвам виж още ›› обаче , че ЩЕ ИМА.Само Нашите от Джедайският орден да долетят от Пространство/Времето.
  • Октомври 1 Октомври преди 1 месец Профил на трол?
    Абе тази баба знае ли точно от какво към какво беше този Преход ? От прочетеното не макар и да го е изживяла. То е така за щастието ама доста повръхностно тази баба ги обяснява нещата. Сега за да се появи всичко това в actualno значи тази баба е такава на някой соросоид/ка. Иначе няма да се появи. Що не се появи Баба Цеца бе илианке ? Шото и пред нея Другарят Октомври е пеленаче. За това никога ня виж още ›› ма да има шанса да се появи като тази баба. За това.
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 1 месец Профил на трол?
    Не мисля, че е правилно да си изразяваш мнението по такъв долен начин. Едва ли ако интервюират майка ти ще говориш така, тролчо.
    : 2 !