Фатима Е. е преживяла толкова много насилие, че е трудно човек да си го представи. Страхува се, че ако бъде разпозната, може да бъде преследвана и дори убита от семейството си, разказва тя самата пред германската обществена телевизия АРД. Затова и в публикацията на медията името ѝ е променено.
Семейството на Фатима е от Близкия изток, всички са мюсюлмани и живеят отдавна в Германия . "Майка ми често казваше: когато дъщеря съгреши , в Германия нещата са много прости: за убийство се дават само няколко години, а в затвора ги хранят. А ако е заради семейната чест, на мъжа нищо не му се случва", разказва Фатима.
"Убийствата на честта" съставляват само малка част от фемицидите
Фатима е избегнала фемицид – така се нарича убийството на жена, защото е жена . Нейният случай се вписва в рамката "убийство на честта". Но "убийствата на честта“ съставляват много малка част от фемицидите в Германия, показва ново проучване на университета в Тюбинген , чиято цел е да даде представа за мащаба на този вид убийства и мотивите зад тях.
За целта са били анализирани повече от 50 000 страници документация от пет федерални провинции. Данните са от 2017, за да се гарантира, че наказателните производства междувременно са приключили. А за да се съкрати времето и намалят разходите, проучването е проведено само в пет федерални провинции, разяснява АРД.
Фемицидите не следват определен модел
Йорг Кинциг е професор по криминология в Университета в Тюбинген и ръководител на проекта. Най-важното му заключение е, че фемицидите не следват определен модел, а са "изключително разнообразни". Все пак има една зависимост, която се среща особено често: фемициди , свързани с провалена връзка. "Когато мъжът осъзнае, че връзката е окончателно провалена, или когато смята, без значение дали е прав или не, че жената е изневерила, тогава субективно той вече не вижда друга възможност, освен да реагира на тази раздяла или предполагаема невярност с убийство."
Но има и съвсем различни случаи. Например фемициди, свързани с възрастта или заболяване, които често стават повод и за самоубийство на мъжа. В такива случаи по-скоро няма индикации за нещастна или дори насилствена връзка.
Проучването разграничава няколко типа фемициди
Освен фемицидите на настоящи и бивши партньорки , екипът на Кинциг е идентифицирал и случаи на фемициди със сексуален характер без наличието на партньорство, както и убийства на майки и баби. Нерядко извършителят е бил психично болен.
Но какво общо имат тези случаи? Кога един фемицид е фемицид? Изследователите са анализирали по-подробно 197 опита за убийство или извършени убийства на жени. От тях екипът е класифицирал 133, т.е. около две трети, като фемициди в по-широк смисъл. За учените фемицидът предполага, че убийството е било насочено срещу жена, че извършителят е действал умишлено и че деянието има връзка с пола.
Това означава, че като фемициди в този смисъл са оценени всички видове убийства, от които жените са засегнати в непропорционално голяма степен – например убийства на проститутки или при които жертвата е имала определена социална роля, например е бивша партньорка или е майка.
Авторите на проучването дефинират и втори, по-тесен термин за фемицид: когато деянието е било извършено със сексистки мотив. "Например, когато един мъж, поради патриархално чувство за собственост, не може да понесе факта, че жена му го е напуснала", обяснява Кинциг.
Според тази дефиниция остават 74 опита за фемицид или извършени фемициди – в пет федерални провинции, в рамките на само една година. Според Кинциг, това означава, че убийствата на жени в тази страна все още са редки в сравнение с други страни. Но те показват само върха на айсберга на насилието срещу жени, уточнява АРД.
Необходимост от по-добра превенция
Как можем да защитим жените? Криминологът Кинциг не е особено убеден в ефективността на по-тежките наказания. За него превенцията е по-важна: да се създадат достатъчно места в приютите за жени, включително и за децата на жертвите. А също и да се работи върху възпитанието на момчетата. Ръководителят на изследователския екип счита, че електронната гривна, която току-що беше одобрена от федералното правителство, е правилна стъпка, макар и малка.
Засегнатите жени трябва да бъдат насърчавани да се освободят от насилствените връзки. Това предложение се подкрепя и от социалната педагожка Щефани Зикингер, директорка на Католическия приют за жени в Карлсруе. Но тя също така казва, че за това е необходима леснодостъпна помощ: "Това означава, че всички ние в обществото сме длъжни да се отнасяме към тези жени без предразсъдъци. Темата за домашното насилие винаги е придружена от голям срам. А ако и поставяме под съмнение това, което жените разказват, те често вече не се осмеляват да потърсят помощ", посочва тя пред АРД.
Правото партньорът да се вижда с децата представлява опасност за жените
Фатима Е., която е преживяла насилие не само от родителите, братята и сестрите си, но и от бившия си партньор, смята, че трябва да се променят законите, позволяващи на бившия партньор да се вижда с децата. Макар той да не знае къде точно се намира жената в момента, партньорът ѝ де факто има право на попечителство.
Новото проучване за фемицидите потвърждава опасенията на Фатима: в девет от разгледаните случаи извършителят е използвал това, че има право да се вижда с общото им дете, за да заобиколи мерките за защита от насилие и в крайна сметка да убие жената.
Има много начини за предотвратяване на фемицидите . Според Кинциг обаче е необходим и вид мониторинг на тези убийства, т.е. необходими са повече данни, за да станат ясни още повече взаимовръзки. Тове ще ни помогне за по-целенасоченото прилагане на превантивни мерки, казва още експертът в публикацията на АРД.
Източник: Дойче веле
