„Натиск“, „вмешателство“, „политическо влияние“ - така международните организации описват състоянието на медиите в Сърбия. Оценката от години гласи: Докато пространството за професионалните независими медии се свива, пропагандните инструменти на правителството стават все по-усъвършенствани.
„Основната цел на Сръбската прогресивна партия (СПП) след идването ѝ на власт през 2012 г. беше да постави цялата медийна среда под строг контрол. И те направиха точно това много систематично“, коментира пред ДВ журналистът и медиен анализатор Недим Сейдинович.
Подкрепа за лоялните, наказания за критиците
Моделът е простичък, казва Сейдинович - медиите, които са готови да си сътрудничат с властите, получават финансова и институционална подкрепа, а тези, които отказват, стават жертва на икономическа и политическа изолация.
Една от първите стъпки е овладяването на регионалната обществена медия във Войводина, където целият мениджмънт, наред с редакторите и водещите, беше сменен, след като СПП пое властта.
"Ще ги бием на всяко място": Вучич потвърди, че през 2026 г. в Сърбия ще има предсрочни избори
„Един от най-важните елементи на това медийно инженерство беше закупуването на медии, особено на местно равнище, от хора, които са част от управляващия елит, като семейството на министър Братислав Гашич и магнати като Радоица Милосавлевич“, казва Сейдинович. „Резултатът е, че около 90% от медиите са пряко или непряко свързани с режима на Александър Вучич“, допълва журналистът.
Три канала за купуване на медии
Тези медии се поддържат с обществен ресурс, който тече по различни канали. Първият канал е съфинансирането на проекти - чрез конкурсни процедури се отпускат публични средства на медии с цел подкрепа на медийно съдържание, служещо на обществения интерес. Според анализи на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) и Центъра за устойчиви общности през последното десетилетие за тази цел на местно, регионално и държавно ниво са изразходвани около 120 милиона евро, като по-голямата част от тях е отишла за медии, които открито подкрепят правителството.
Вторият канал е държавната реклама, която е далеч по-голяма като средства, но и много непрозрачна.
В Сърбия: Хиляди се подписват за свикване на предсрочни парламентарни избори
Трета форма на натиск идва от пазара. „Създадена е атмосфера, в която дори големите частни компании избягват да рекламират в независимите медии, за да не навредят на отношенията си с властите“, казва Сейдинович.
Журналистика или пропаганда?
В подобна система границата между журналистиката и пропагандата е почти изтрита. Критичните гласове са делегитимирани и демонизирани, скандалите се отразяват без контекст и основно през призмата на официалните власти.
Публичната среда е залята с образа на президента Александър Вучич. Неговите изявления често се излъчват на живо, като обичайните телевизионни и радиопрограми се прекъсват, за да бъде чут той. Партийните събития на СПП пък се предават едновременно по национални, регионални и местни телевизионни канали. Зрителите, които превключват каналите, често се натъкват на едно и също съдържание и едни и същи послания.
Още: От Сърбия до Мадагаскар: глобалният бунт на поколението Z
Мащабът на контрола беше видим и по време на президентската кампания през 2017 г., когато почти всички ежедневници публикуваха на първа страница реклами на тогавашния премиер Александър Вучич. Опозицията рядко си проправя път, а критичните гласове често са наричани „предатели“, „чуждестранни агенти“ и „врагове на държавата“.
Масово делегитимиране на опозицията
Според Сейдинович покрай протестите в последните 18 месеца захватът около медиите става дори по-сериозен. „Лоялните на СПП се заместват от суперлоялисти“, казва той. Докато преди повечето медии, които са близки до властта, по-скоро са игнорирали критичните гласове, сега те ги взимат на прицел. „Целта е да се превърнат всички медии в примитивно политическо оръжие, което разпространява най-очевидните лъжи и клевети, използва груб език и създава атмосфера на дълбоки политически разделения в обществото.“
Асоциацията на независимите електронни медии (АНЕМ) отбелязва и друга тенденция - да се регистрират много нови медии. Те са 78 само от началото на 2026 година. „Това е разширяване на медийния апарат за разпространение на правителствена пропаганда“, казва Боян Цвеич от АНЕМ. „Текстовете им са неподписани и почти идентични, което ги доближава повече до памфлети, отколкото до журналистически материали, за да се използват за кампании срещу критиците“, коментира той пред ДВ.
Тези развития са отразени и от "Репортери без граници", които поставят Сърбия на 104 място по свобода на словото тази година заради „растящия политически натиск, ограничения плурализъм и влошаващите се условия за независимата журналистика“. „Проблемът със свободата на медиите в Сърбия е политически проблем“, обобщава Сейдинович. „Трудно е той да бъде разрешен без смяна на правителството, защото това правителство в своята същност е противник на професионалната журналистика.“
Източник: Дойче веле
