Какво би казал дядо за нашите политици

Размахвахме нашите пръчки, издавахме нечленоразделни звуци, дуелирахме се и се радвахме, когато някой успее да счупи „сабята“ на другия. От време на време баба ми, стоейки на нейното дежурно място пред печката, се провикваше към нас от прозореца на кухнята:

– Нèмойте, дèца, ке се убиете! Никола – към дядо ми – зòщо ги гледаш тàко и не им кажеш да спрат овая ѝгра?

Дядо ми, опълченец и раняван в Балканската, ни гледаше, усмиваше се и заявяваше, по-скоро на себе си:

– Посерковци ни èдни! Вòйници ке станете èден ден и тàмо со вѝстинско орýжие ке се биете.

Снощи не можах да заспя до малките часове и не от друго, а от яд, защото едни нашенци, които трябваше правителство да съставят, се държаха точно по начина, по който и ние играехме някога на войници. Само че ние бяхме тогава деца, а и дядо ми отдавна го няма, за да им каже сега доста неучтиво: Посерковци!

На фона на бушуващата на един хвърлей от нас война, при условията на цъфтежа на „копейки“, „третомартенци“, съпроводители на лафета с БТР-а отпред и напърченото оръдие по време на погребението на патриарха, поредния избор на диктатора на североизток и прочие недоразумения и дела, достойни за почуда, бих добавил: ние чакаме правителство, а нашите (Колко са наши е друг въпрос?) си играят на избори. В главата ми естествено изплува последният стих от Ботевото стихотворение „В механата“. За друго засега не се сещам, освен че напролет на изборите, най-вероятно, ще се явят и ще пуснат бюлетина за себе си единствено и само партийните централи. Страхотна перспектива, няма що!

Автор: Никола Темелков

* Заглавието на редакцията