Тръгвам да пиша настоящия текст с ясното съзнание за това, че каквото и да кажеш в този тежък за България, света и човечеството момент, винаги може да бъде разбрано погрешно, и в същото време – винаги ще бъде недостатъчно.
Още: Гласове от Газа: "Подкрепете ни, спасете ни. Изтощени сме!"
Още: Богатите държави край Залива: промени по принуда?
Защото ние, хората, имаме огромна нужда да говорим за проблемите си. Защото, преди всичко, сме човешки същества. Дори бих казал, че тази нужда трябва да се превърне в наше задължение. Би било прекрасно, ако по-често си споделяме; подкрепяме се, без да очакваме нещо в замяна; изслушваме се, без да се съдим. Позволете ми да перифразирам една арабска поговорка: преди да съдиш някого, сложи си неговите обувки и ходи с тях поне една седмица.
Казвам го, защото не искам да съдя прекалено строго една немалка част от българските журналисти – нито имам това право, нито това самочувствие, а още по-малко – съответното желание. Не е и необходимо да се замеряме с кал в подобни кризисни условия и ситуации. Като цяло е време да се обединим.
Факт е обаче, че още преди да бъде регистриран дори и един случай на коронавирус в страната ни, масово медии и журналисти толкова стръвно и в същото време – ентусиазирано – следяха темата, че успяха да всеят смут и паника сред обществото, без все още тогава опасността да е реална. Имах зловещото и може би нечовешко усещане, че само се чака първата положителна проба, за да се обяви голямата новина… Оттогава започна тоталната информационна истерия, която продължава и до днес, а ще продължи и занапред. При това – не само по темата COVID-19.
Още: Експлозия на цените на имотите в Португалия: Защо?
Още: "Запад 2025": Русия и Беларус упражняват война срещу НАТО
В контекста на неговото масово световно разпространение и категоризирането на това разпространение като пандемия от международната общност, както и в контекста на вече обявеното на цялата територия на Република България извънредно положение до 13 април, чух и прочетох най-разнопосочни мнения по темата. Не искам да коментирам всяко едно от тях поотделно, не това е една от целите на този мой материал. Но една от целите ми е да ви убедя, че трябва да спазваме и информационна хигиена, вслушвайки се в заповедите, съветите и насоките само и единствено на компетентните лица, институции и органи.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Нека да си го признаем – когато истинската опасност с тази криза дойде у нас, никой не реагира подобаващо – нито политиците, нито институциите, нито журналистите, нито обикновените граждани. Сега смятам, че са взети изцяло адекватни мерки и място за паника наистина няма. Просто трябва да бъдем разумни, отговорни и спазващи правилата за лична хигиена, както и, пак повтарям, останалите заповеди, съвети и насоки на компетентните лица, институции и органи.
Не оставайте с впечатлението, че съдя някого. Макар определено да смятам, че всичко това идва като наказание от планетата ни за всичко онова, което ние успяхме да й причиним досега. Ние, хората, имам предвид. А тя, планетата, е жив организъм и реагира на постоянните чужди набези, иска да се освободи от вирусите, да се ваксинира против обитателите си, да се излекува веднъж завинаги…
В същото време, не вярвам на конспиративни теории, а само и единствено на конспиративни практики. На последните можем да им се доверим, но няма смисъл да го правим. Катастрофата вече се е случила, жертвите се множат. Трябва обаче спокойствие и здрав разум, за да се съхраним, да оцелеем и да продължим напред по-силни.
Още: "Ако куриерът е мюсюлманин, най-добре да остави храната на стълбите". В Румъния нападат мигранти
Още: Десен завой във Франция: Как Макрон допринесе за него
Да продължим напред заедно. Време е да го направим, този път не можем да се спасим по единично, повярвайте ми. По единично трябва да си стоим вкъщи, да поддържаме лична хигиена, да не ходим по барове/дискотеки, да се подложим на социална изолация – поне до 13 април. Но няма да ни се отрази зле, ако се заразим един друг с повече човечност, разбиране, обич и топлина. Ако си поговорим, за пореден път заявявам – без да се съдим. Ако си подадем ръце, които предварително сме измили. Ако не бягаме от човешката си природа и просто си помагаме, кой с каквото може. С добра дума, с позитивно съобщение по социалните мрежи, със спокоен тон в телефонните разговори… С усмивки, колкото и да е трудно. На семейство, близки, роднини, приятели, познати, непознати, чужденци…
Защото всички сме хора. И трябва да си го припомним. Какво вече го правят в Италия, пеейки песни от прозорците и балконите си. Само така ще се справим с този Апокалипсис.
И после ще можем да произведем заедно ново Сътворение.
Автор: Атанас Янев
