Радев нагази в блатото на повторението

Радев се чувстваше комфортно в ролята си дълго време и бе съумял да събере около себе си солидна подкрепа. ГЕРБ вече виждаха неприятна възможност - президентска партия, старото БСП и гласовете на вечно продажните патриоти да обърнат играта. Дойде обаче застой - в последните месеци Радев започва да губи позиции, което бе отчетено както от социологическите агенции (на тях, разбира се, не е добре да се вярва), така и се вижда с просто око (на това може да се вярва повече). Проблемът е следният: критиките на президента започнаха да застиват в декларативност, повторение, и реплики, които може да наречем "опозиционен спам". Например последното - "Ако аз управлявах България, нямаше да се краде". Това твърдение никога не е чувано от човек от опозицията, въобще...Политическата история от последните 30 години може да се разкаже тъкмо така: има власт, която краде, има и опозиция, която декларира, че ако дойде на власт няма да краде. Опозицията идва на власт и започва да краде, като през това време се ражда нова опозиция, която казва, че ако вземе властта няма да краде. В известен смисъл, за да почнеш да крадеш трябва да кажеш, че няма да крадеш - това е задължителното условие.

Това механично говорене има злощастни произшествия - да минава през ушите на всички, понеже е повтаряно до откат и е изчерпано поне 20 години преди Радев. Публична тайна е, че разликата между Радев и Борисов е, че първият е заобиколен от изключително добри съветници, докато вторият от чиновнически мозъчен тръст, който стои в заслужена анонимност и декоративна роля. Съветниците обаче започват да личат, рано или късно. Президентът се чувства много комфортно в жанра на "Обръщения към българския народ", речи по празници и за "оттегляне на доверието", но така може само до време и само докато не се изтърка. А започна да се изтърква. 

Разприте покрай коронавируса бяха отявлено тенденциозни, например. Правителството избра пътя на изолацията и този избор в ранните дни нямаше дори алтернатива. Радев заяви, че трябва спешно да се отвори икономиката и "животът да се върне към нормалното" в период, когато не само и у нас, а в цяла Европа това нямаше как да се случи. Очевидно е и че ако ГЕРБ по някакъв случаен начин бяха предприели пътя на Швеция или Беларус, тъкмо президентът щеше да нанася съкрушителни критики за това, че "Управляващите и липсата на действия спрямо коронавируса вкарват в огромна опасност застаряващото население на България". И понеже думите и речите си приличат, фразата за "невижданата ярост" на коронавируса най-вероятно щеше да бъде произнесена "Дондуков".

В това безидейно блато става и все по-препълнено. Ако преди президентът имаше комфортът да е единственият критик на властта и това концентрираше огромна подкрепа в него, вече дойде и конкуренцията на Трифонов и "Възраждане". Която засега никак не дава сигнали за общ фронт, а тъкмо обратното - присъединява опозиционни гласове към себе си и ги присъединява, вземайки ги именно от Радев. Проблемът на президента не е, че се е превърнал в разединител на нацията - малоумно клише без всякакъв смисъл - а в това, че все по-трудно успява да обедини недоволството през себе си и да го излъчи правилно. 

Автор: Райко Байчев