Тръмп и Путин в Аржентина - какво да очакваме?

Очаква се център на дискусиите между Тръмп и Путин да бъде потенциалната оръжейна надпревара между САЩ и Русия. Миналият месец американският президент обяви, че ще изтегли страната си от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, подписан още в края на 80-те години на 20. век.

Защо САЩ и Русия имат нужда от рестарт във военните отношения?

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег е подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов точно преди 30 години - през 1987 г. Днес Вашингтон и Москва взаимно се обвиняват, че отсрещната страна не спазва споразумението и оттеглянето от договора е естествен резултат от тези действия.

Защо Путин се прави, че има какво да празнува?

Ердоган ликува. Газопроводът "Турски поток" ще носи големи ползи на страната. А Путин? Той се прави, че има какво да празнува, макар че...

Прочети повече

Истинските причини обаче може би са други. Съществуващият договор, подписан преди три десетилетия, е остарял и не кореспондира на текущата геополитическа обстановка. За тези тридесет години военните технологии в двете държави напреднаха изключително много, а това налага и споразумение, което взема предвид точно тези техни характеристики. В политически план СССР отдавна не съществува, а на геополитическата сцена вече има и други силни, засега само в икономическо отношение, държави като Китай, които се стремят и към военно превъзходство.

В този контекст Тръмп и Путин непременно трябва да разработят и договорят нов механизъм за контрол на ядрените оръжия, така че той да бъде адакватен за нашето съвремие. Това може би ще означава и преговори с Китай, която е третата по големина ядрена държава.

Сирия, Иран и Близкият изток

Обстановката в Близкия изток няма как да бъде пропусната при срещата на двамата лидери в Буенос Айрес. По сирийския въпрос Тръмп и Путин ще трябва да решават бъдещето на източната част на страната, която почти изцяло се владее от подкрепяните от САЩ кюрдски милиции. За Сирия и нейните съюзници обаче кюрдска автономия е недопустима. Ако САЩ се откажат от единствения си партньор в страната, това почти сигурно ще означава и цялостно изтегляне на американския военен контингент от Сирия. Дали във Вашингтон са готови за такава стъпка, тепърва предстои да разберем.

"Турски поток" - гигантският газов мост на дъното на морето

Завърши строителството на морския участък на „Турски поток“, по който ежегодно ще бъдат доставяни 31,5 млрд. куб. м природе...

Прочети повече

Тръмп и Путин най-вероятно ще постигнат базисно съгласие по отношение на цената на петрола, влияеща се от нестабилността в близкоизточните държави. И двамата нямат интерес от прекалено резки движения, макар че за руския президент една по-висока цена, задържана за по-дълъг период от време, би била по-изгодна по чисто икономически причини. Това обаче от своя страна ще донесе негативи за руската икономика и плановете на Путин за дълбока структурна реформа и намаляване зависимостта на страната от износа на петрол и петролни продукти.

Американските санкции срещу Иран най-вероятно ще бъдат разкритикувани от руския президент, вземайки предвид факта, че Техеран е ключов руски съюзник в региона. Различията тук не са малки, защото САЩ подкрепят големия враг на Иран – Саудитска Арабия, а това е предпоставка за напрежение и между двете суперсили. Въпреки това обаче едва ли ще има големи разминавания по този казус, по-скоро двамата президенти ще опитат да запазят статуквото и да не клатят допълнително лодката.

По отношение на сагата „Хашоги“ трябва да се отбележи, че и Тръмп, и Путин са заявили готовност да се срещнат със саудитския принц Мохамед Бин Салман. Изглежда, и двете суперсили имат интерес от туширане напрежението в Близкия изток, защото от това пряко зависят важни регионални и геополитически процеси като политическата стабилност в региона и цените на петрола.

Икономическите санкции срещу Русия

Доналд Тръмп нееднократно е заявявал, че е президентът с най-твърдо отношение към Русия. Администрацията на американския президент не само продължи санкциите въведени срещу Москва след събитията в Крим през 2014 г., но продължава да въвежда допълнителни мерки срещу Русия. През август 2018 г. Тръмп обяви нови санкции заради случая „Скрипал“, а месец по-късно подписа указ от общ характер, който цели затягане на санкционния режим срещу Русия.

Тръмп защити позицията си спрямо Саудитска Арабия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отхвърли опасенията, че изпраща лошо послание на световните лидери, като застава до Саудитска Арабия, с...

Прочети повече

Санкциите несъмнено оказват негативно влияние върху руската икономика, въпреки че Путин се опитва да компенсира с ускоряване на търговското сътрудничество с големите икономики в Азия. Въпреки че някои от основните макроикономически показатели на страната са относително стабилизирани след финансовата криза от 2014-15 г., руският растеж е далеч от желаните темпове. Пред Владимир Путин стои нелеката задача да преструктурира тромавата руска икономика, зависеща от износ на петрол и петролни продукти, а санкционните режими, наложени от важни търговски партньори усложняват целия процес.

Въпреки санкционната политика спрямо Русия, Доналд Тръмп показва, че е готов за диалог с руския си колега, особено по ключови въпроси като неразпространението на ядрените оръжия и поддържането на паритет в стратегическия арсенал на двете държави. Санкциите срещу Русия са силен политически инструмент, с който Тръмп удря по противниците си от Демократическата партия, които постоянно го обвиняват за руски агент. В този контекст едва ли може да се очакват драстични промени по отношение на санкционната политика спрямо Москва.

Макар че Тръмп и Путин имат предпоставки и за вътрешнополитически проблеми, доброто в случая е, че двамата са договороспособни и имат допирни точки. Такива срещи само доказват ползата от това лидерите на двете най-големи ядрени сили да си говорят, да преговарят и да не допускат горещ ядрен конфликт помежду си.

* Анализът е подготвен преди развитието на ситуацията между Украйна и Русия в Керченския пролив