Ширин Ебади е първата иранка и първата мюсюлманка, носител на Нобелова награда за мир през 2003 година. Бивш съдия, отстранена след Ислямската революция, тя посвещава живота си на борбата за човешките права и свободата на жените в Иран. Днес е един от най-силните гласове на иранската опозиция в света. Пред NOVA тя говори за битката за свобода и за това, има ли тя бъдеще в родината ѝ.
"Когато бях дете, не знаех какво означават човешките права, защото в училище не ни учеха нищо за тях, но винаги съм чувствала нужда да помагам на невинните и по-слабите. Именно това чувство ме накара да избера юридическия факултет, да стана съдия и да посветя кариерата си на защитата на човешките права", казва Ебади.
"Когато ми казаха, че вече не мога да бъдa съдия само защото съм жена, изпитах истинска тъга - не само за себе си, но и за всички млади момичета, които бяха посветили живота си на изучаването на право и мечтаеха един ден да станат съдии", споделя тя. След това Ебади става адвокат и защитава хора, преследвани от правителството. "Исках да се противопоставя на режим, който беше приел погрешни закони", казва тя.
Още: Украйна остро към Иран: Това заплаха на серийни убийци ли е?
През 2000 година Ширин Ебади е вкарана в затвора заради критики към режима. "Това ме направи още по-решена да защитавам политическите затворници и го правех безплатно. Осъзнах и нещо друго - че ако нямаш пари, не можеш да имаш истинска защита. Престоят в затвора ме направи още по-решена да продължа тази работа", казва тя. "За съжаление, когато получих Нобеловата награда за мир, не можех да предвидя какво ще се случи днес. Всички ние смятахме, че заради грешната външна политика на ислямската република рано или късно страната ни ще бъде въвлечена във война. Надявахме се, обаче, да предотвратим подобна възможност", допълва Ебади.
"Изключително съм разстроена, когато виждам днес какво се случва в Иран. Виждам как невинни цивилни са избивани и как страната ми се унищожава. В същото време съм много ядосана на режима на ислямската република заради погрешните политики, които той следва вече 47 години. Една от тях е политиката за унищожаването на Израел. Именно заради тези погрешни политики тази война ни беше наложена", смята тя.
"Иранските жени винаги са били много силни и винаги са били предвестници на промяната. Още преди Революцията иранските жени имаха право да гласуват и да влизат в парламента дори преди жените в Швейцария. След Революцията през 1979 година режимът направи всичко възможно жените да останат вкъщи и прие серия от дискриминационни закони срещу тях. Въпреки това, иранските жени станаха още по-смели и оттогава се борят срещу тези дискриминационни закони", казва Ебади.
Още: Шпионски кодове по радиото: Нова загадка около войната с Иран
"Няма разлика дали на власт е Хаменей или неговия син Моджтаба - причината затова е Конституцията на Ислямската република Иран. Ако тя не бъде променена, няма как да се промени и настоящият режи. Докато този режим е на власт, е невъзможно да се изгради демокрация в Иран. Иранският народ единодушно иска този режим да се срине и да бъде свален. Хората искат демократично правителство", казва тя.
"Реза Пахлави, както и много други в страната, вярват, че трябва да има свободен референдум, за да може народът да определи бъдещото си правителство. Реза Пахлави е демократ, но изборът трябва да зависи от народа", смята тя.
"Най-голямата грешка на света е, че забравят хората. Забравят, че Иран е страна с над 3 хиляди години цивилизация и съдят страната ни единствено през последните 47 години управление на режим на ислямската република. Иранският народ търси демокрация, затова Европа трябва да застане на страната на иранския народ", казва Ширин Ебади.
