Тя е малка и нежна. Слабичко момиче, с дълга чуплива коса. Ако не знаех, че е лекоатлетка, можеше да я помисля за модел. Но отсреща, с нетърпение, ме следят две тъмни будни очи. Това е първото ми впечатление от Михаела Миткова, на 15 г., от Враца. Учи в СОУ „ Св. Кл. Охридски“, спортното училище на града. 2017 година за Михаела Миткова е била особено успешна – участието й на XII Европейски игри по лека атлетика за деца до 16 години й донася второ място в бягането с препятствия. Надпреварата се провежда в Бърно – Чехия. В десетката за най-добрите спортисти на Спортното училище през 2018 г. влиза и Михаела. Нейно е 6-тото място в класацията на Училището за шампиони, както наричат СОУ Св.Климент Охридски във Враца.
Първо, за да разчупя леда, започвам разговор с треньорката й. „Михаела тренира от 5 г. и нещо“, разказва Юлияна Борисова. „ Аз си я харесах още от първия път. След състезанието отидох при майка й и попитах дали може да я запише при мен. Майка й каза: ама тя не е първа! Няма значение, че не е първа. Аз искам точно нея да тренирам. И така стана .След известно време те дойдоха и започнахме …“,спомня си Юлияна Борисова.
„Още не е оформена като личност, смее се треньорката на въпроса ми каква е Михаела. Тепърва я моделираме. Качествата, които трябва да притежава един спортист, който смята на продължи да се състезава в по-високо от средното ниво, тя ги притежава – има цел, устрем, спортна злоба и желанието да върви към победа. Преди се оплакваше,че много се изморява на тренировките, Сега вече свикна. Разбира се, съобразяваме се със здравето й“. От 8 месеца Михаела не тренира. Едва този месец терапевтът й разрешава отново да се натоварва, след като е прекарала една травма във физкултурния салон.
Как я избрахте?
„Ами то беше като любов от пръв поглед…Аз я видях и веднага поисках да я тренирам…Впоследствие вече нещата се виждат и ние в процеса на работа се опознахме, моделирам я, нали знаете, като при пластелина - за да стане хубава фигурка, трябва много работа- къде прибавяте, къде отнемате... За вбъдеще са много комплексни нещата, важно е да е здрава и да продължава да иска да се занимава с лека атлетика и да има по-високи цели. Има подкрепата на родителите и нужните условия за треноровки"
При Ю.Борисова тренират 30 деца. „В клуба са толкова, но са повече от 30, защото малките не се картотекират. Мечтаех да имам дъщеря, сега повечето са момичета. За летния сезон предстоят състезания, не обичам да говоря предварително. Дано имаме късмет“, коментира треньорът.
Намесва се майката Диана и разказва за контузията на детето. При едно разтягане за шпагат Михаела Миткова къса една плочка, трудно е за възстановяване.
“Наскоро тя много се зарадва и се разплака от радост при визитата при доктора, защото вече може да тренира и да се натоварва. Аз съм амбициозна майка, но виждам, че това й е страстта, има желание да се състезава, а аз никога не бих я накарала да прави нещо против волята си. За нея леката атлетика е много важна, тя е сърцето й. Така че бих желала да я видя на международна сцена с призови места. Живот и здраве, каквото е казано. Вкъщи е послушно дете, сега е в пубертета, но е добро дете“, споделя Диана Миткова.
Върви й най-много математиката и литературата в училище. Но тя си мисли само за леката атлетика: „ или да стана треньор, или кинезитерапевт, или журналист. Всичко, обаче ще е свързано с леката атлетика. Следващата година ще започна да мисля за план Б, ако стане някоя травма…“.
Връщаме са назад в годините, за началото на състезателния й живот:
„Аз бях ученичка 3 клас и от училище ни бяха завели на състезание „Лъвски скок“. Станах първа за мое учудване и на 60 метра гладко бягане, и на скок дължина. Треньорката вече ме беше видяла и говори с майка ми. Най-много ми харесва сега бягането с препятствия, всичко е ритъм и има съвършенство там. Зная, че това си е моя спорт. Трябва да съм отговорна, да слушам треньорката, да имам сила в краката и в ръцете. Трябва да си силна навсякъде, защото трябва да издържиш натоварването, например, ако си на 400 метра с препятствия …,понякога е непосилно за някои хора. Да си концентриран, да не се разсейваш, техника трябва да има. Най-трудни са ми дългите метри. Защото не издържам, трудно ми е да дишам, особено при трибой и четирибой - има 600 метра и аз не издържам, почти винаги накрая колабирах“.
Предстоящи състезания
Готвя се за състезанията от календара на Федерацията- май и юни месец.
2016 г. е номинирана за най-млад спортист на годината за Враца.Михаела споделя,че се чувства удовлетворена , защото признават нейния труд и „чрез тези награди зная какво съм постигнала, а и другите научават“.
Цената на тези награди, от какво се лишаваш?
То не е лишаване, като правиш нещо, което харесваш. Не се излиза толкова много навън, нямам много приятели, ако са истински, ще те разберат, че тренираш и нямаш време, а ти трябва и почивка. Мислила съм за бъдещето, но не искам толкова много да споделям, защото както се казва, Бог обича да разваля някои планове. Аз съм много амбициозна.
Михаела е родена в Мадрид. Семейството преди 15 години е живяло там. После носталгията ги връща отново във Враца. „Ако бяхме останали там, тя нямаше да тренира атлетика, живеехме в едно малко село. Нямаше да се изявят тези нейни качества“, допълва майка й.
В мечтите си Михаела се вижда отново в Испания или Франция, но проектите й са отново свързани със спорта. Лека атлетика, кинезитерапия - резервен план няма. Обича да си хапва плодове и сладкиши. „Харесва ми да чета и да гледам филми. "Всичко, всичко", по романа на Никола Юн, е любимия ми филм. Дискотеки – не, не ходя по купони. Имам си приятел, футбол тренира и учи в Мездра“. Толкова за личният й живот.
Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем да начертаем в мислите си. За Михаела това са тренировките и стремителното желание да става все по-добра в спорта. Пожелава си: „Да имам успехи и да нямам сериозни контузии, това, което всеки спортист си пожелава“. Ние остава само да й стискаме палци.
Автор: Анелия Костова
