Проблемите на Мит Ромни

Това трябваше да е седмицата, в която Мит Ромни да накара своите критици да замълчат и отново да поеме инициативата в президентската надпревара след седмици на отстъпление. Барак Обама успя да върне преднината си от няколко процента и само седем седмици преди изборния ден съветниците на Ромни решиха, че е настъпило времето за по-остър тон. Но малко след като те обещаха повече „конкретика”, се появи запис, в който кандидатът на републиканците е твърде конкретен по време на проява за набиране на средства за кампанията си във Флорида, проведена през месец май.

В записа с лошо качество Ромни заявява пред група богати донори, че „палестинците нямат никакъв интерес да има мир” (все едно някога е срещал палестинци) и затова единствената възможност за Америка е „да изрита топката”. Той казва, че ако баща му наистина е бил мексиканец (а не син на мормони, установили се в Мексико), то кампанията му би получила повече гласове. След това Ромни се оплаква, че Обама прекарва твърде дълго време да настройва американците едни срещу други преди да обясни, че 47% от американците не плащат данък върху доходите и смятат, че „са жертви”, които не могат да бъдат убедени да поемат „лична отговорност и да се погрижат за живота си”. Тази негодна за нищо шайка, според него, „смята, че е длъжна да получава здравеопазване, храна, жилища”, ако гласува за действащия държавен глава.

Мит Ромни греши, както често се случва, за това кои са тези, които не плащат данък върху доходите, които получават „придобивки”, както и за кого гласуват всички те. Повече от половината от хората, които той осъди, имат работа, плащат данъци, но печелят твърде малко, за да бъдат облагани и с данък върху доходите. Други 20% са пенсионирани. Едва 8% от домакинствата изобщо не плащат федерални данъци, обикновено защото техните членове са студенти, инвалиди или безработни. Най-големият дял от правителствените помощи отива за възрастните хора, за да може те да имат медицински и социални осигуровки. Едва 13% от домакинствата получават помощи за храна, а 15% се възползват от държавни жилища.

Демократите тържествуват, че Ромни е отписал половината от електората като паразитни безделници. Много от хората, които той огорчи, по принцип биха гласували за републиканците, като възрастните хора и тези, за които социалните въпроси са най-важни. Не е добра идея да обиждаш хората, които искаш да гласуват за теб. Това научи Обама през 2008 година, когато описа жителите на малките градове в Пенсилвания като хора, яростно вкопчили се в оръжията или религията, които „мразят тези, които не са като тях”.

Няма голяма причина да се смята, че коментарите на Ромни ще имат директно влияние върху изхода от изборите. Повечето от американците, които са достатъчно политически ангажирани, вече са направили своя избор. Въпреки че Ромни получи критики от капацитети от ляво и от дясно за опита си да използва за политически цели смъртта на четирима американски дипломати в Либия през миналата седмица, неговият рейтинг всъщност леко се покачи. Това по-скоро се дължи на постепенното затихване след участието на Обама на конгреса на демократите, отколкото на нещо, което Ромни сам е направил. Но това също така означава, че медиите, а не избирателите, толкова се вълнуват от неполитичните забележки на кандидата.

Въпреки това, целият шум около гафовете на Ромни му пречи да разпространи собственото си послание и явно разтърси високопоставените републиканци, на които разчита за дарения и логистична подкрепа. От средата на лятото Ромни се опитва да разсее опасенията надясно, че неговата едностранна стратегия до безкрайност да опява за лошото състояние на икономиката не е достатъчна, за да победи Обама.

Надпреварата за Белия дом все още е на същото място, където беше през последните пет месеца, като се изключат някои промени около конгресите. Обама има малка, но стабилна преднина. Лошата новина за Ромни е, че рейтингът на одобрение към президента и оценката на избирателите за неговото икономическо управление се подобряват. Това преимущество не е непреодолимо, но Ромни няма да може се справи с него, ако не установи своята стратегия и не я следва без да се разсейва.

Икономист