Крис Уодъл: Това е най-великото Световно, не пропускам мач

Той е от онази порода, които правят футбола най-специалната игра. При тях не важат никакви титли, купи или рекорди - магията им е в изкуството на терена. Омайват с допира, финта, тънкия пас, усета към детайла. Навремето, след като напуска гранда „Марсилия“ и се завръща на Острова, негови френски поклонници пътуват всяка седмица до Англия, за да наблюдават мачовете му за „Шефилд Уензди“. Не е печелил „Златната топка“, но за мнозина това е по-голямо признание.

Крис Уодъл е английският Божидар Искренов - Радостта на народа. Част от последното голямо поколение на Трите лъва, онази луда банда с Гаскойн, Ходъл и Линекер, играла полуфинал на Мондиал 1990.

Днес футболният художник е на 54 години, но пак изглежда като герой на Буковски с бунтарския блясък в очите. Коментира световното за Би Би Си, а преди мача Германия - Алжир в Порто Алегре дава специално интервю за „Преса“.

- Мистър Уодъл, вие сте знаменитост в България. Поколения фенове на красивия футбол у нас ви боготворят...
- Благодаря, поздравете ги от мен.

- Харесва ли ви мондиалът?
- И още как. Такива мачове харесвам. Атака след атака. За мен това е най-великото световно. Имало е първенства, които са ме карали да заспивам. А сега почти не пропускам мач.

- Кой е най-добрият двубой до момента?
- О, много са. Зависи какво гледате. Най-драматично беше на Бразилия - Чили, защото за малко тук щеше да стане национална трагедия. Но като качество на футбола най-много ме впечатляват мачовете на Колумбия. Изключителен отбор. С Фалкао щяха да са фаворити за купата.

- Като казахте Фалкао - той е съотборник с нашия Бербатов в „Монако“. Има ли място за двамата на терена?
- Фалкао няма да е футболист на „Монако“ през новия сезон. Помнете ми думата. Аз съм играл във Франция. Когато получиш обаждане от „Реал“ Мадрид, не можеш да откажеш. А доколкото разбирам, това вече се е случило.

- Значи въпросът на Бербатов е решен...
- Зависи. Той със сигурност ли остава?

- Да, преподписа за още една година.
- Браво на него. Аз харесвам такъв тип футболисти, които не измъчват топката. Има много талант в него, но му липсва амбиция. За най-високото ниво трябва да си чепат и инат. Да не ти пука. А той като че ли твърде много размишлява върху нещата.

- И двамата сте значими фигури от модерната история на „Тотнъм“...
- Така е. Много го обичаха феновете. Не трябваше да ходи в „Манчестър Юнайтед“. Той е артист, не е за клубове, в които трябва да си като робот. Освен това аз не харесвам такъв тип отношения - подписваш за пет години и на втората си тръгваш. Трябва да мислиш и за публиката.

- Да се върнем към Мондиала. Кои футболисти ви хванаха окото?
- Тук във всеки отбор има по някой, за когото мога да кажа добри думи. Иначе ярките фигури всички ги знаем - Меси, Неймар, Йозил... Мисленето ни е сбъркано и затова Англия страда на големи първенства, смята Крис Уодъл

- Още на осминафиналите доста мачове взеха да се решават с дузпи. Няма как да не ви върна към най-болезнения момент в кариерата ви - пропускът срещу Германия от Мондиал’90 (в полуфинала Уодъл праща решителното изпълнение над вратата - б.р.). Какво е чувството да върнеш собствения отбор вкъщи?
- Е, тогава поне стигахме до дузпи (смее се). Не е приятно, но какво да се прави. Банално е - това е рулетка. Поне са ме запомнили. Не, сериозно - тогава бяхме много близо до нещо грандиозно и мисля, че хората го оцениха въпреки отпадането.

- Англия по ваше време нямаше нищо общо със сегашния отбор...
- За съжаление. Дойдохме в Бразилия с тайната надежда, че този път ще се получи, тъй като никой не очаква чудеса от нас. Но пак не стана. Ние развихме комплекс. Не си научихме урока и вече ни е страх да играем на големи първенства.

- Защо?
- Този разговор е много дълъг, но аз смятам, че големите клубове във Висшата лига носят основната вина. Те трябва да произвеждат качествени млади английски футболисти, както например „Барселона“ захранва Испания или „Байерн“ - Германия. Светъл лъч е „Ливърпул“, но това не е достатъчно. Трябва да се работи в дългосрочен план.

- Според мнозина все пак английската лига е най-силната в света...
- И така да е, какво от това? Нивото го вдигат чужденците. На мен лично ми писна да слушам на всеки две или четири години едни и същи оправдания. Този футболист не бил във форма, треньорът сгрешил... Мисленето ни е сбъркано.

- Европа се задъхва на този турнир, ще гледаме ли финал Бразилия - Аржентина?
- Не се знае. Много е интересно. Стават по няколко обрата на мач. Възможно е да имаме съвсем различни финалисти. Но да, това ще е футболна класика. Дано да се получи.

- Освен самите двубои тук най-много се коментира „канибалът“ Луис Суарес...
- Разбрах, че си е признал. Още в началото казах, че му трябва сериозно наказание, защото това е рецидив. Трябва да играе с гума в устата като боксьорите. Футболистите могат да се ритат, но чак да се хапят... Не го разбирам.

- Да, но не го ли наказаха прекалено сурово - цели 4 месеца?
- Сега сигурно ще му намалят санкцията. Напълно подкрепям ФИФА, тъй като става дума за един от най-силните играчи в света, който се държи неадекватно, а това руши имиджа на футбола.

- Играли сте на два мондиала, при това със сериозен успех. Какво е необходимо, за да побеждаваш на такъв турнир?
- Преди ставаше с дух, характер и колектив. Сега трябва да имаш качество в дълбочина. И днес можеш да спечелиш на мускули един мач, но за големите неща е необходимо да си работил дълго време.