Едуардо: Кръвта ми е бразилска, но сърцето вече е хърватско

Като момче, вкарвайки гол след гол на терените на Вила Кенеди, Рио де Жанейро, никой не се е съмнявал, че мечтата на малкия Едуардо да Силва е да облече екипа на "селесао" на световно първенство. И въпреки че той вероятно ще участва в мача на откриването на мондиала на „Арена де Сао Пауло” на 12 юни с участието на домакините, няма да е с цветовете на родната си страна. А с тези на осиновилата го Хърватия. Смесени чувства ще изпита 31-годишният нападател, изкарал 8 г. в Хърватия, където идва за пръв път през 1999 г., и който е представлявал „Ватрените” през последното десетилетие. И докато уверява, че „сърцето ми сега е хърватско”, бившият голмайстор на Динамо (Загреб) и Арсенал говори откровено пред сайта на ФИФА за чувствата си преди този толкова специален за него мач.

Изпуснахте възможността да играете на Световното в Германия през 2006 г., когато тогавашният треньор Кранчар счете, че сте твърде млад. А 4 г. по-късно Хърватия не се класира. Сега, когато световното първенство се провежда в родната ви страна, вие ще дебютирате на мондиал с екипа на друга нация...

- Няма спор, че това е малко странно, но за мен е и огромна възможност. Изпуснах 3 големи турнира, защото не играх и на Евро 2008, когато все още се възстановявах от контузия. Изпитах какво е да играеш на Евро 2012, но първото световно първенство винаги е нещо специално. Аз никога не бих си представил такава ситуация: да съм бразилец и да имам шанс да играя на световно първенство в собствената си страна, но с фланелката на друг национален отбор. А на всичко отгоре, за да станат нещата още по-сложни, мачът на откриването е между двете страни. Аз никога не бих си и помислил за такова огромно съвпадение.

На всичко отгоре Марио Манджукич е аут за този мач, така че има още по-голям шанс вие да бъдете избран в състава. Вече подготвяте ли се психически за това събитие?

- Няколко дни преди да се присъединя към отбора, докато все още бях фокусиран към играта си за моя клуб в украинската лига, аз не преставах да мисля за това. Но сега, след като вече изкарах първите дни с националния, който започна подготовката си, започнах да мисля още повече за този миг. И вече се подготвям психически и физически за мача.

Но можете ли да си представите как точно ще се чувствате, когато двата отбора се наредят преди мача и зазвучат националните химни?

- Вижте, аз съм бразилец и винаги ще си остана бразилец, но изпитвам огромна любов към Хърватия и силни чувства към феновете и към своите съотборници. Мисля, че мога да го кажа така: моята кръв е бразилска, но моето сърце вече е хърватско. Ще бъде труден момент за мен. Сигурен съм, че вие ще ме разберете. Само да можех да изпея и двата химна... Мисля, че ще се почувствам раздвоен.

А какъв би бил идеалният резултат от този мач?

- Трудно е да се предположи. Аз предпочитам да не говоря за резултата. Това, което мога да кажа, е, че идеалното за Хърватия би било да направи голям мач. Бразилия е фаворит да спечели световната купа, не само този мач, но аз вярвам, че Хърватия се готви много добре и е напълно способна на силно представяне.

След жребия за групите и за този мач вие донякъде се превърнахте в център на внимание. Хърватските фенове казали ли са нещо по този въпрос, или са пускали шеги за вашето положение?

- Да, хората говорят много за това, но общо взето, с идеята да ни стимулират. Много хора казаха, че именно аз ще вкарам победния гол. Други пък подхвърлиха, че ще ме пуснат в последните 20 минути и ще вкарам гол. Което ми действа като мотивиращ фактор, защото показва колко важно значение има мондиалът за хората. Има и обратното отношение, когато някои твърдят, че трябва да ме пазят да не си вкарам автогол.

А как ще реагират феновете в родната ви Вила Кенеди? Дали хората се шегуват с вашите роднини за тази ситуация, или всички ще викат за Хърватия заради вас?

- Вижте, това не е нещо, за което ми е лесно да говоря. Има неща, за които е по-добре да не се шуми много. Но що се отнася до моите приятели, много от тях се шегуват, че Бразилия ще спечели, но именно аз ще вкарам гола за Хърватия. Горе-долу така хората се отнасят към този мач.

Освен вас Хърватия има в състава си и друг бразилец - Самир. Бихте ли могли вие и Самир да дадете някаква информация и съвети на съотборниците си и на треньора Нико Ковач? Да речем, идват ли при вас да ви питат за технически подробности или за малки съвети?

- Да, и е разбираемо да го правят. Все пак понякога аз не мога да помогна много, защото не зная чак толкова неща за Бразилия като цяло, а само конкретно за Рио де Жанейро.

Как преценявате отбора на Бразилия и какво може да кажете на треньора Ковач за сегашната му форма?

- Преди Купата на конфедерациите Бразилия бе изгубила малко от своя ореол, но нещата много се промениха и сега целият свят отново заговори за силата на този отбор. Отбор с млади, гладни футболисти, които искат да спечелят титлата за шести път, като го направят на своя земя. Те са големите фаворити за спечелването на световната купа, но много ще зависи от този първи мач с Хърватия. Мачът на откриването винаги е тежък. Това е мач с много нерви и огромно напрежение върху играчите. Ако Бразилия победи, тогава те ще се освободят от част от това напрежение и ще стигнат далеч. Но ако не успеят да победят, тогава ще им останат много проблеми за разрешаване за останалите мачове.

Ако Бразилия не победи, причината вероятно ще е силната игра на Хърватия. Колко далеч може да стигнете вие?

- Целта е да стигнем до преките елиминации. Ако изпълним това, тогава може да срещнем Холандия, Испания или Чили, все опасни отбори. И ако Хърватия премине и през този кръг (1/8-финалите), може да опитаме да изравним постижението си от Франция 1998 (Хърватия игра полуфинал и спечели трето място) или да стигнем още по-далеч. Имаме самочувствие и увереност, както и пълната подкрепа на медиите и на публиката ни. Което е наистина много положително за нас, защото те осъзнават, че сме силна генерация от футболисти, една от най-силните в историята ни. И ние трябва да потвърдим, че наистина е така, като стигнем колкото се може по-напред в турнира и се опитаме да надминем постиженията на поколението от 1998 г. Ще сторим всичко според възможностите си, за да го постигнем.