Знаехте ли, че 99,34% от общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в област София с втора специалност „Детски болести“ са на възраст над 55 години? Числото е вярно.
Шокиращо, нали? А всъщност напълно закономерно. Говори се, че област София е на ръба на кризата по отношение на детската медицинска грижа. Истината е, че ръбът отдавна е останал зад гърба ни и ние стремглаво летим към дъното на пропастта, разкрива педиатърът доктор Таня Андреева във Фейсбук.
Тя оставя линк към анализ на Института по обща медицина на възрастовата структура на ОПЛ със специалност “Детски болести” в София-град и допълва:
"Този изключително интересен и показателен анализ е проведен сред 151 общопрактикуващи лекари с втора специалност „Детски болести“ в област София. „[...] Ясно се вижда бързо напредващата възраст на анализираната група, както и прогнозираното намаляване на броя на включените в нея лица. Ясно се вижда, че след 5 години огромна част от сега практикуващите ще са в нетрудоспособна възраст, след 10 – на практика всички, а след 15 – дори и физически живите ще са относително малка част.“
Бившите участъкови педиатри след реформата станаха общопрактикуващи лекари. Те са в предпенсионна възраст и други няма. Лекар специализирал 4 години педиатрия няма право да бъде общопрактикуващ лекар на Вашето дете, ако не завърши и специализация по обща медицина, за още 3 години (признават се само 9 седмици моул педиатрия).
Не можете да намерите общопрактикуващ лекар, при който да запишете детето си?
Ще става още по-трудно, дори невъзможно.
Новозавършилите млади педиатри не могат да наблюдават децата Ви, а лекарите завършили обща медицина, рядко записват деца, поради трудностите и спецификата на работата.
Нужна е една малка промяна - лекарите завършили педиатрия да могат да сключват договор с касата и като лични лекари на лица от 0 до 18 годишна възраст.
Това ще мотивира младите лекари да специализират педиатрия, ще запълни зейналата дупка в педиатричната грижа, а качеството на услугата ще се подобри значително. Децата ще се профилактират и лекуват много по-качествено, а ненужните хоспитализации ще намалеят.
Работата, която остава да се свърши, е страшно много и изисква огромна политическа воля', пише тя.
Думите на доктор Андреева се потвържават и от статистиката на НСИ за цялостното лекарство съсловие, показва проучване на Actualno.com. Според тях към края на миналата година най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55-64 години и те са 10 442, или 35.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 4589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) са 5299, или 17.8%, сочат данните на института.
От данните се разбира, че само за година броят на медицинските сестри у нас е намалял с близо 1400 и в момента те са 29 160. За разлика от тях при лекарското съсловие тенденцията е обратна, макар и съвсем плаха. При лекарите увеличението е с около стотина спрямо 2019 г. и през 2020 броят им достига 29 717.
В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7312, като 6454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3251 акушерки.
В болниците у нас практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина, а медицинските специалисти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински сестри. В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 502 лекари и 6905 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6795) и лекари по дентална медицина (6454), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК, посочват от НСИ.
На фона на световната епидемия и нуждата от инфекционисти, данните на националната статистика показват обезпокояващо нисък процент на този вид специалисти спрямо общото медицинско съсловие в страната. Броят на лекарите, практикуващи инфекциозни болести у нас, е едва 233 или 0.8%. Най-голям е делът на общопрактикуващите медици, като те са 4015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.1%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2.0%).
Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Това са градовете Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-малко медици спрямо населението има в областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).
