Спешната помощ у нас продължава да се бори със сериозни кадрови проблеми. Липсата на кадри е повсеместна, а повишените възнаграждения не са достатъчен стимул, за да бъдат привлечени нови хора в системата.
В Центъра за спешна медицинска помощ началните заплати са 3500 лв., но въпреки това се търсят 140 медици.
Това коментира д-р Георги Гелев, директор на ЦСМП-София. По думите му един лекар, който завършва медицински университет, веднага може да започне работа в ЦСМП-София и да взима тези пари с нулев опит. На звеното са необходими и около 70 медицински сестри.
Още: Спешна помощ: Пострадалите са добре, имаше фалшиви сигнали
Линейки има, хора - не
ЦСМП разполага със 100 линейки, оборудвани с необходимата апаратура за оказване на спешна помощ, но липсват желаещи да работят. Сами по себе си, без хората, линейките и апаратурата са безполезни в оказването на необходимата помощ и грижа, каза още директорът.
"Имаме достатъчно линейки, но те не правят Бързата помощ, а екипът. Най-важни са кадрите. Трудовият стаж и опитът правят лекарите специалисти. Ние имаме достатъчно линейки и шофьори, но нямаме лекари", заяви д-р Гелев. "Голямата част от работещите тук харесват спешната медицина, харесват тръпката", добави той.
За последните 10 години 120 лекари от ЦСМП са отишли да работят в чужбина.
Източник: БГНЕС
Още: Насилието над лекари не спира: Медик е със счупен нос
137 000 са повикванията за спешна помощ за 2024 г., а линейките са пропътували 2,5 млн. км. От началото на тази година досега повикванията за спешна помощ са 125 000, каза още той.
90 години спешна помощ
Преди дни Центърът за спешна медицинска помощ в София отбеляа юбилей - 90 години от създаването си.
Проблемите на спешната помощ през десетилетията са едни и същи, но работата на лекарите сега е улеснена, тъй като разполагат с модерна апаратура, заяви д-р Гелев.
Още: Отново агресия срещу медици: Задържани са три жени
На 10 декември 1935 г. цар Борис Трети подписва и обнародва указ, с който се създава едно от първите спешни медицински звена в Европа. В зората на спешната помощ пациентите в спешни състояния са били транспортирани с каруци, а в последствие, с помощта на Българския Червен кръст, е осигурена първата линейка, разказа д-р Гелев, цитиран от БТА.
След издаването на царския указ, е създадена структурата на спешната помощ, следва изграждането на сграда, която се е намирала на ул. "Екзарх Йосиф". При разрастването на града каруците са заменени с камионетки. През 1956 г., когато в Западна Европа реколтата от картофи е много слаба, с разрешение от Москва България продава картофи, а в замяна получава от Германия линейки.
В следващите години звеното "Спешна помощ" е преместено в сграда на ул. "Г. Вашингтон", а години по-късно – в настоящата сграда, която първоначално е била пазар.
