Посолството на Турция в София е участвало в мащабна шпионска кампания срещу учители и журналисти - критици на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, разкрива комюнике на външното министерство, публикувано от "Nordic Monitor".
Според официалния документ турското посолство е събирало информация за турски и български граждани, за които се е смятало, че са свързани с движениетона Фетхуллах Гюлен "Хизмет”, представители на български неправителствени организации, учители и служители от местни училища и журналисти, които са работили за българското издание на ежедневника "Заман", и е докладвало на турското външно министерство.
От документа става ясно, че списъкът с имена е предаден на полицейското управление в провинция Ризе на 11 ноември 2016 г. от генералната дирекция на консулската служба, за да послужи като отправна точка на наказателно преследване по обвинения в тероризъм. В него са включени номерата на турските и българските паспорти на изброените критици на турския президент в България.
Документът е подписан от тогавашния ръководител на департамента Йозгюр Гьокмен, който е първи съветник в турското посолство в австрийската столица Виена от януари 2017 г. Австрия е сред страните, в които през последните години турските правителствени агенти са засилили шпионажа срещу турци и турски организации, пише "Nordic Monitor".
Австрия разследва австрийски гражданин от турски произход, който шпионирал турски граждани и изпращал доклади до органите за сигурност в Анкара. Австрийският вътрешен министър Карл Нехамер потвърди на пресконференция, че шпионинът е признал, че е бил "вербуван от турските тайни служби, за да шпионира други турски граждани или австрийски граждани с турски миграционни корени, за да ги докладва на турските органи за сигурност“.
Нехамар каза, че 35 души, които са влезли в Турция от Виена между 2018 и 2020 г., са били арестувани преди турските разузнавателни органи да се свържат с тях, изисквайки тяхното сътрудничество в замяна на освобождаването им.
Миналата седмица Феяз О., италиански гражданин с турски корени, призна, че през август му било наредено от Турската национална разузнавателна организация да убие кюрдско-австрийския политик Бериван Аслан, която е член на Австрийската зелена партия. По-рано Аслан разкри мрежа от турски разузнавачи в няколко австрийски провинции, включително столицата Виена.
След опита за преврат в Турция през юли 2016 г. турските посолства и консулства станаха инструменти за шпиониране в ръцете на турските власти. Турските дипломатически и консулски представителства по света систематично са шпионирали критици на президента Ердоган, профилирали са техните организации сякаш са част от терористична организация. Работата като учител в училища, вдъхновени от Гюлен, или участие в институции с нестопанска цел, свързани с движението в чужбина, се считат за терористични актове от правителството на Ердоган.
Ясно е, че турските дипломатически мисии нарушават вътрешното законодателство на приемащите държави и принципите на международното право, като провеждат незаконни кампании за събиране на информация и обширни разузнавателни операции. Пратениците на Ердоган се ползват от привилегиите и имунитета, описани в международните конвенции, докато систематично са шпионирали критици на президента, събирали са информация за турци, живеещи в чужбина, и са я предавали в централата. Документът разкрива и тайна шпионска дейност на българска територия, която е насочена към критиците на президента.
През февруари външният министър Мевлют Чавушоглу потвърди тайните шпионски операции на турски дипломати на чужда земя. Чавушоглу каза, че турските дипломати, назначени в посолства и консулства, са получили официални указания от правителството как да провеждат подобни дейности в чужбина. "Ако погледнете определението за дипломат, всичко става ясно... Събирането на разузнавателна информация е задължение на дипломатите“, каза Чавушоглу на турски журналисти на 16 февруари 2020 г. след конференция по сигурността в Мюнхен, добавяйки: "Разузнаването и събирането на информация са факт“.
В интервю за The Globe and Mail, турският посланик в Канада Керим Урас също призна, че е шпионирал 15 канадски граждани от турски произход. "Всяко посолство ще се съсредоточи върху заплахите, насочени към техните страни. Това прави всяко посолство“, каза той.
През март турският посланик в Уганда Керем Алп потвърди в разговор с държавната информационна агенция Anadolu Agency, че турските дипломати събират информация за бизнес дейността на живеещите в чужбина турци и ги профилират, сякаш са част от терористична организация. Алп разкри също как посолството събира информация за медицински персонал, възпитатели и хуманитарни доброволци, работещи за угандийски институции. "Имаше някои последователи на ФЕТО, които се бяха опитали да се скрият в Уганда и работеха в училища или болници. Те се представяха за хуманитарни работници“, каза той пред новинарската агенция. ФЕТО е пренебрежителен термин, измислен от турското правителство за означаване на организацията на Гюлен.
Турското правителство също се е възползвало от проердоганските мрежи и организации на турската диаспора. През последните няколко години сдруженията на турската диаспора бяха обвинени, че действат като дългата ръка на режима на Ердоган в Европа, а някои от тях са поставени под наблюдение от местните контраразузнавателни агенции. След опита за преврат някои европейски държави започнаха разследвания срещу турските имами, свързани с Турската дирекция по религиозните въпроси ("Дианет") - идеологически и политически държавен апарат, натоварен с разпространението на политическата ислямистка идеология на Ердоган, както в страната, така и извън нея.
От "Nordic Monitor" посочват свое предишно разследване за шпионската мрежа, развивана от турските посолства. На 19 февруари 2018 г. външното министерство е изпратило списъци с профилите на турски граждани в два компактдиска до Главната прокуратура на Анкара, националната полиция и разузнавателната агенция на Турция чрез официален документ за понататъшни административни или правни действия, наказание на техните роднини в Турция и изземването на имуществото им.
Прокурорът Адем Акинчи, който е получил документа на 23 февруари 2018 г., изпратил компактдисковете, с информация за 4386 критици на Ердоган, на Отдела за организирана престъпност на полицейското управление в Анкара, които да предприемат по-нататъшни действия. Полицията предала резултатите от своите разследвания на прокурора.
Според съдебните документи, публикувани от 4-ия висш наказателен съд в Анкара на 16 януари 2019 г., външното министерство на Турция е съставило дълъг списък с чуждстранни субекти, които са били собственост и / или в експлоатация от хора, смяттани за близки до движението на Гюлен в 92 държави в Америка, Европа, Азия и Океания.
Според "Nordic Monitor" турската национална разузнавателна организация е проникнала и в лагери за бежанци в Гърция, за да шпионира критици на режима на Ердоган, избягали в страната, за да избегнат репресиите.
Турският президент промени позицията си срещу движението "Гюлен" след мащабни разследвания за корупция през декември 2013 г., които инкриминираха Ердоган, членовете на семейството му и неговите бизнес и политически сътрудници. Заповедта за шпиониране на хора и организации, свързани с "Гюлен", е от началото на 2014 г., а доброволците на движението са били обект на наказателно преследване по измислени обвинения в тероризъм, пише изданието.
Репресиите срещу движението се засилиха след опита за преврат. Оттогава активите и богатството на отделни лица, корпорации и организации, за които се смяташе, че са свързани с движението, бяха обявени за военна плячка. Повече от 130 хиляди държавни служители са уволнени от правителството без ефективно съдебно или административно разследване, 4560 от които са съдии и прокурори и са заменени от служители, които са привърженици на Ердоган.
