Пандемията от коронавирус е довела до безпрецедентно повишаване на спестяванията на домакинствата в цяла Европа през второто тримесечие на 2020 година. Това показват последните данни на Евростат, цитирани от 24 часа. Според тях тази тенденция върви паралелно с друга – силно свиване на разходите за крайно потребление.
Коефициентът на спестяване на домакинствата, който показва каква част от доходите на хората се оставят настрана, е стигнал през второто тримесечие на 2020 г. до 7% от доходите, което представлява рекордно увеличение от 3,5 процентни пункта в сравнение с предишното тримесечие. От своя страна тези 7 процента също са рекордни – толкова висок дял на спестяванията не е имало дори в разгара на световната финансово-икономическа криза през 2008-2009 г. Най-високият процент спестявания, достиган тогава, е бил близо 4%. По време на възстановяването след това често този показател е бил дори под нулата.
Рязкото увеличение на спестяванията през второто тримесечие, когато мерките за социална изолация бяха най-силни, съвпада с рязкото намаляване на разходите за крайно потребление по същото време. Те са намалели с 1,7% в сравнение с предходното тримесечие. При тези разходи обаче няма рекорд - в средата на 2009 г. е било доста по-страшно и разходите на хората в ЕС са намалявали с по 4% всяко тримесечие. Данните са средни за целия ЕС, но Евростат все още не ги е събрал за всички държави-членки.
От тези, за които има информация, най-рязко увеличение на дела на спестяванията има в Словения, където техният ръст е 7,7 процентни пункта, Полша - 6,8 пункта, и Испания - 6,7 пункта. Най-нисък ръст, но все пак положителен, има в Швеция - 1,1 пункта, Чехия - 2 пункта, и Германия - 2,2 пункта.
Най-голямо намаление на разходите на домакинствата в сравнение с първото тримесечие на 2020 г. се наблюдава в Италия (-6,4%), Словения (-5,3%) и Испания (-5,2%). От друга страна, в шест държави членки разходите за индивидуално потребление на домакинствата се увеличават, като най-големият ръст е в Полша (+5,1%) и Чехия (+4,0%). България е сред страните, за които все още няма информация. Но данните на БНБ потвърждават същата тенденция – хората увеличават спестяванията си. След като през март станахме свидетели на първи спад на месечна база на новите депозити, т.е. тегленията заради пандемията от коронавирус бяха повече от внесените в банките пари, в последните три месеца трендът е обратен – хората внасят пари в банките, независимо че лихвите по депозитите са на исторически най-ниските си нива.
През април домакинствата добавиха 560 млн. лв. към влоговете си, а за май и юни сумите възлязоха съответно на 142 и 234 млн. лв. Общо през второто тримесечие беше отчетен ръст от 936 млн. лв. спрямо 543 млн. лв. за първото тримесечие на годината и 643 млн. лв. за второто тримесечие на 2019 г. В последните 12 месеца населението у нас е увеличило спестяванията си с 4,17 млрд. лв. Ръстът за последните 31 месеца възлиза на 10,7 млрд. лв., което прави близо по 346 млн. лв. средно на месец.
