Има такива психични разстройства, при които губиш възможност да правиш причинно-следствени връзки. В резултат, въпреки че имаш много остра нужда от нещо, се бориш срещу него с всички сили. От такова психично разстройство страда България. И скоро няма да има кой да я излекува. Защото напук на огромния дефицит на лекари, тя прави всичко възможно да ги обезвери, демотивира и прогони.
Кадровият недостиг на медици у нас е зловещ. Ужасяващо много отделения са пред закриване, защото специалисти няма.
Взимате някоя произволна областна болница и косата ви се изправя. В МБАЛ Силистра например инфекциозното отделение го има само заради геройски опълченец на 83 години. В неврологията началникът на отделението е дежурен постоянно и на разположение денонощно. Търсят се четирима невролози, трима спешни медици, четирима хирурзи, двама уролози, трима неонатолози, педиатри, поне 10 специализанти и десетки медицински сестри. И това само за една болница в неголям град.
Още: Нередовна заплата от 570 евро: Унизени лекари се вдигнаха на протест
Някои шефове на болници са решили да послушат Тошко Йорданов и са започнали да внасят медици от трети държави. Такъв е случаят с пернишката болница, в която ударно са назначени 14 лекари от Индия, Судан, Сомалия, Турция и Ирак.
Държава, която не страда от психично разстройство, би се сетила, че трябва да започне да решава проблема в 3 прости стъпки - образование, условия и пари.
България се проваля и в трите.
Още: Всеки трети в болница: Как системата стимулира хоспитализациите и дългото лечение
Провалът с младите лекари
По последни данни чуждестранните студенти у нас се увеличават и почти са окупирали именно медицинските специалности. Те не просто се съсредоточават в тези професионални направления - броят на чуждите студенти, учещи медицина у нас, вече е по-голям от броят на българските студенти. Тоест, България спокойно осигурява обучение на лекари от други държави, които вече имат превес, а вместо това младите български медици остават в 9-а глуха.
И като стана дума за младите български медици, нещата стават страшни.
Две комбинирани заболявания убиват здравеопазването у нас. Апатията и алчността. Българското общество страда от апатия, а политическият елит - от алчност. Заедно създават перфектната среда за дивашка корупция и срамни условия на труд за медицинските специалисти.
Източник: БГНЕС
Младите лекари протестират от много време, на първо място за условия и отношение. Отдавна се въртят слуховете колко десетки хиляди лева струва едно специализантско място и то, ако си с връзки. Младите специализанти логично не искат да ходят в провинциалните болници. Там няма кой да ги обучи или ако има, е на 80 г., без модерна техника, без достатъчно пациенти и случаи, от които да добиват опит. Младите лекари са гръбнакът на болничната система, без която тя ще рухне. Те са работният добитък, орисан на поема всички извънредни дежурства - нощни, през уикендите, по празници, и заради тази си смазваща ангажираност те не могат да посещават редовни обучения и да се фокусират върху трупането на знания. Те са черноработниците, които се примиряват с огромния натиск, унизителното отношение и мизерното заплащане, в името на това да израстнат като специалисти.
Още: Болници у нас пред закриване: Спасяват ги лекари от Индия, Судан, Сомалия и Ирак
И да си дойдем на думата за мизерното заплащане. Наскоро на протест излязоха лекарите от МБАЛ "Света Анна" във Варна. Там специализант-хирург УНГ показа фиш със заплата от 570 евро - под минималната за страната. Подобни мизерни пари взимат и медицинските сестри, които хем са най-търсени, хем са най-нископлатени. Явно статистиката, че у нас има 22 000 сестри, а са нужни 65 000, не е достатъчна, за да се обърне внимание на условията им на труд.
Със заплащането на медиците обаче има един тънък момент. Упорито поддържаната структура на ДМС-тата (Допълнително материално стимулиране). ДМС-тата се дават над основната заплата, но на практика те са мощен инструмент за контрол, подчинение и наказание. Ако някой лекар си позволи да надига прекалено глас, винаги може да бъде заплашен да му бъде отнето ДМС-то и така да се кротне. Затова младите лекари искат увеличаване на основните възнаграждения - за да се обезсили най-после този модел за неприкрит шантаж.
Проядената система
Системата обаче е алчна. По думи на анестезиолога на републиката Мирослав Ненков като нищо почти половината от огромния бюджет за здраве се краде. Като се почне от порочните обществени поръчки и се стигне до болничните директори с десетки хиляди левове заплата, които се оплакват, че няма пари за сестрите, всичко по веригата е прогнило. Навсякъде са сложени точните хора, за да се грижат всяка година за здравеопазване да се отделят все повече пари, и всяка година системата да се оказва все по-недофинансирана.
Спирането на парите, които потъват в нечии джобове, ще направи медицинските специалисти едни от най-добре платените у нас. Но уви, няма импулс това да се случи. Със сигурност няма импулс от пряко заинтересованата корумпирана шайка, овладяла системата. Проблемът е, че няма импулс и от обществото. Защото нали помните, то пък е болно от апатия.
Явно не ни пречи, че чакаме линейки с часове, защото всъщност линейки има, но шофьори няма. Не ни пречи, че ние и децата ни се оказваме фиктивно хоспитализирани, без да сме стъпвали в болница. И не ни пречи, че младите лекари бягат навън и когато след години ни се наложи, ще почукаме на вратата на някое закрито вече отделение. Или пък ще попаднем все пак на някой специализант. От Бангладеш.
Тошко Йорданов и останалият "елит" няма да имат такива проблеми. Те са винаги на едно телефонно обаждане от най-добрата медицинска помощ у нас. И затова тези проблеми не са им важни. Въпросът е защо на нас не са ни важни. Не хващаме ли причинно-следствените връзки, които ще ни доведат на прага на здравна катастрофа? По данни на агенцията по заетостта на пазара на труда има най-голям недостиг на строители, сервитьори, шофьори, лекари и учители. И докато всеки от нас сравнително лесно може да стане сервитьор или шофьор, лекари много трудно можем да си произведем от днес за утре.
Крайно време е да се събудим от упойващия сън, който спим и да подкрепим българските лекари. Инвестицииите в тяхното образование и подобряването на условията им на труд и обучение са искания, които трябва да защитаваме не заради тях, а заради себе си. Защото ние и децата ни ще платим цената на това престъпно нехайство. Лекарите и учителите са гръбнакът на всяко общество. Без гръбнак живеят само мекотелите. Нека не бъдем мекотели.
Автор: Десислава Любомирова
