Речта на управителя на БНБ Димитър Радев за приемането на еврото може съкровено да е докоснала вашите чувства. Или пък не. Може да ви се е сторила като позитивен контрапукт на президентската. Или тази на другия Радев да ви е допаднала повече.
Ваша си работа, наистина. Още на входа обаче ние изхвърляме политиката от този материал. И вместо това ще се занимаем с един друг въпрос:
А именно: писана ли е речта на Димитър Радев от изкуствен интелект?
Генерирана ли е с prompt; тоест някой уморен пиар да е седнал пред компютъра и да е рекъл на chat gpt:
- виж сега, мой човек ли си, робот ли си, какъв си. България я приеха в еврозоната, имаме важна работа. Напиши, дръпни една реч, която да е дълга 500 думи, да включва това и това, нали. Давай, че не ми се занимава, празници са, нали.
А после неговият главозамайващ събеседник, абсорбирал десетки хиляди речи и вече анализирал най-добрите, за няколко смайващи секунди да е изплюл този резултат. И няколко дни по-късно всички в социалните мрежи да шерват с "Да живей!" или с "Долу!" един напълно синтентичен текст.
Опасявам се, че най-вероятно това е станало. И без да мога да го докажа, нека покажа защо мисля така. Ще преминем към речта след малко, а преди това - главният заподозрян.
"Не е А, а е Б" - любимият словесен ход на ИИ
В последните години десетки изследвания на изкуствения интелект прибягват към честотни анализи. Тоест преброяват колко често изкуственият интелект се спира на конкретна езикова "хватка" и я предпочита пред други. И както в изследванията, така и с просто око - ако окото е на чувствителен, опитен читател - се забелязва, че изкуственият интелект страда от явни предпочитания. Залита към определени шаблони. Вкопва се в няколко словесни конструкции до такава степен, че изглежда като фиксация. В това отношение той е хем вундеркинд, хем бездарник - защото знае всичко, но пише по един и същ начин. Знанията са на супер ерудит, стилът - ясен и предвидим. Залага на нещо, което би могло да се нарече висок шаблон - една почти перфектно изтъкана последователност от думи. Тя радва окото с това, че винаги работи добре и дразни окото с това, че винаги работи добре. Такива сме ние, хората.
Една от любимите конструкции на Изкуствения интелект е "Не е просто А, а е Б". Когато иска да аргументира нещо, казва че то, нещото, не е просто това, то е много повече - то е онова.
Мозъкът на ИИ непрекъснато произвежда подобни форми. Едно от изследванията по темата открива, че ИИ използва въпросната конструкция над 6 пъти повече от човешкото писане. Тоест преброяването - колко често в един текст е използвана фигурата "Не е Х, а Y" - е и един от най-сигурните начини да бъде заподозрян един текст в това дали е писан от реална личност или от изкуствен интелект.
Коя впрочем е причината да използва "Не е просто А, а е Б"? Най-вероятно, че когато ИИ иска да подчертае дълбокия смисъл на определено изречение, използва този похват, защото по математически път е установил, че това е най-лесният начин да изгради още по-голяма убедителност. Използва го като плавен преход, който дава всичко, което му е нужно: обем, разсъждение, контраст, реторическа стъпчица нагоре към красотата на изречението.
Речта на Радев
А сега идва главното: колко пъти речта на управителя на БНБ използва любимата формула на изкуствения интелект: "Не е просто Х, а Y".
Нека я прочетем извън политика и извън икономиката. Забравете за еврото, лева, за новата година, за всичко останало.
Абстрахираме се от смисъла, четем само лингвистично. Слагам в курсив всеки път, когато се използва формулата на ИИ.
"Има моменти, които трудно се обясняват с числа, с анализи или с институционални формули. Моменти, в които се чува не позиция, а преживяване. (първи път)
Все по-често млади, високообразовани българи говорят за европейския път на България с вълнение, което не се учи и не се симулира (втори път)– с увереност, която идва не от декларации, а от принадлежност. (трети път, още сме само в началото)
Преди няколко седмици присъствах на такъв разговор. Българин, израснал в Нидерландия и днес заемащ отговорна позиция в европейска институция, каза съвсем просто: „От малък се опитвах да убеждавам съучениците и приятелите си, че България е част от Европа. Не ме разбираха. Днес всички разбират.“ (четвърти път)
В тези думи нямаше поза. Имаше спокойствие и яснота. (пет)
Днес думите „Добре дошла, България“ могат да се чуят и да се видят във Франкфурт, Брюксел, Люксембург и на още много места в Европа. Нашият отговор към приятелите ни там е кратък и ясен: „Благодаря, приятели. Ние сме си вкъщи.“
Това не е протокол. Това е чувство. (шест)
В този смисъл еврото не е просто икономическо решение. (седем). То не е само валута. То е знак за принадлежност (осем)– че мястото ти не е в периферията, а в пространство (девет) на общи правила, доверие и отговорност. Знак, че усилието, което си положил, е било разпознато и прието.
Българският лев винаги е бил повече от пари. (десет) Името му идва от лъва – символ, който съпътства българската държавност от векове. Левът остава част от нашата история и от паметта на поколения българи. Никой не го отнема. Той просто заема (11) своето място в разказа за страната ни – редом с марките, франковете и лирите на други европейски народи.
Еврото не прекъсва този разказ. То го продължава. (12)
Българските букви, образите на Мадарския конник, на Свети Иван Рилски и на Паисий Хилендарски върху европейските пари казват ясно: ние не се отказваме от себе си. Ние заявяваме кои сме. (13)
В последните дни този избор беше отбелязан и от Вселенския патриарх Вартоломей – с онзи спокоен авторитет, който не съди, а разпознава (14) значението на символите. Момент, който отразява уверено присъствие на България в Европа, духовна зрялост и уважение към собствената ѝ история. Не като отказ от идентичност, а като (15) нейно уверено присъствие в по-широка общност.
Този момент не изисква възторг. Той изисква яснота. (16) И спокойната увереност, че принадлежността, паметта и бъдещето могат да вървят заедно.
Боже пази България – така пише на най-новите европейски монети. И това казва достатъчно.
Защото България е Европа. И Европа е България."
А сега накъде
Възможно ли е именно тази конструкция - най-типичният похват на Chat GPT - да фигурира 16 пъти буквално във всяко второ изречение? А останалите фрази, които заобикалят AI плетката, също да носят белезите на машината?
Нека го кажа така, за да подразня едновременно всички: вероятността този текст да е писан от човешка ръка има, разбира се. Но тя е толкова голяма, колкото тази да се върнем към лева до края на годината.
Всъщност и аз като вас смятам тази реч за историческа. Защото е първата, която отговаря на следните критерии:
1) Написана е - поне според мен - почти изцяло с изкуствен интелект.
2) Предизвикала е голям обществен отзвук и в България, и в чужбина
3) Масово не е била разпозната като синтетична, защото...е, нека го кажа - защото нашата чувствителност към езика вече не съществува. Тя е изпепелена от клишета, социални мрежи, опорни точки, шаблонни политици, евтини пропагандатори, безобразно невежи инфлуенсъри: от цялата карнавална и бездарна свита, който предъвква вашето внимание, за да ви го върне изплюто и изхабено обратно.
Речта на Радев е съвсем малка част. Вие вече непрекъснато четете синтетично съдържание и не го разпознавате като такова. Независимо дали сте либерал, консерватор, аполитичен, факчекър или конспиратор.
Всъщност през 2026-та наистина навлизаме в нова епоха. В нея машинният почерк тепърва ще измества човешкия. Политици ще заверяват собствените си мнения, статуси, речи така, както се заверяват документи пред нотариус. В определен момент ние просто ще започнем да се подписваме под синтетичната красота на машината и да слагаме името си под нея. Ще одобряваме, вместо да създаваме, ще се съгласяваме и потвърждаваме. Това не го написах аз - обаче много ми отива. Това не го измислих аз - но много ми харесва. Подписвам се под него.
В онзи много хубав филм - "Речта на краля", кралят страдаше от говорен дефект. През цялото време се бореше с думите, за да произнесе важната си реч. Накрая преодоля заекването и успя. Защо ни развълнува тази история? Защото кралят и неговият логопед разказваха за самия човек. За това, че той винаги срича онова, което иска да каже, винаги изгубва думите и страда, защото му липсват и винаги е щастлив, когато ги намери отново, понеже знае, че те са единственият мост между неговата душа и душите на другите.
Автор: Райко Байчев
