Още докато беше на етап намеци от страна на финасовия министър Гълъб Донев, премиера Румен Радев и някои по-хлевоусти депутати, за бюджет 2026 се разбра, че ще бъде като този популярен израз от приказките: “И аз бях там, и вино пих, и мед ядох, по брадата ми тече, в устата ми не влезе.“ Изразът се използва, за да подчертае условността в приказките. Или че нещо е пълна измислица, или че някой ще остане с празни обещания, или че ще види нещо желано, но няма как да се възползва от него. Та така и бюджет 2026. С какво например той е полезен за хората? Ами с нищо. Ще бъде произведен дефицит от 5,7 %, който, за да се свие до необходимите под 3%, ще наложи от своя страна свиване на разходите през следващите години. И, заради тегления по-висок дълг, ще произведе поколения длъжници в лицето на нашите деца и внуци. Още: Бюджетът сега и бюджетът в края на управлението на Тато: Къде е разликата?*
Черна дупка
Вместо да се свият текущите разходи, се трупа нов дълг, който се очаква да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. Лихвените плащания ще нарастват рязко, като неизбежно ще вземат ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване и ще превърнат дълговото бреме в структурен дефект на бюджета. И не само на този за 2026 г.
На всичкото отгоре хипотетичният все още бюджет за 2026 г. представлява една черна дупка – увеличава се дефицитът, увеличават се капиталовите разходи, увеличават се парите в някои сектори, но не се казва за какво ще бъдат похарчени.
Нямаше мислещ икономист, който да не разкритикува бюджетните намерения на правителството. Хиляди пъти, включително и членове на Фискалния съвет обясняваха, че няма никакъв смисъл бюджетът да е с такъв по размер дефицит. Още: Асен Василев: Протести ще има или за този, или за следващия бюджет Че дефицит в рамките на 3% и дори под тях, е напълно възможен и постижим. Че трябва да се направят няколко много простички неща – наложителни реформи в някои сектори, презаргледжане и оптимизиране на разходите, и не на последно място – отпадане на автоматичните формули за актуализиране на доходите. Къде тук е сложното?
От нищо в нищо
Снимка БГНЕС
Какво се случва вместо това? Заложеният от управляващите дефицит е 5,7% от Брутния вътрешен продукт (БВП), или 7,19 милиарда евро за 2026 г. И това в момента, в който България е в наказателна процедура по свръхдефицит. Дефицитът надхвърля с 2,7% допустимият по Маастрихтския критерий 3% и с 1,6% прогнозата на ЕК в доклада й, в който предлага страната ни да влезе в процедура по свръхдефицит. Предложеният от Гълъб Донев дефицит сериозно влощава фискалната позиция на страната.
Вместо струкурни реформи и оптимизиране на неефективните разходи за персонал в публичния сектор, правителството ще разчита само на съкращение от 10% в администрацията, на някакви никому неизвестни незаети бройки. И още един модел на преливане от нищо в нищо: Личните осигурителни вноски на държавните служители частично вече ще се покриват от тях. Обаче правителството предвижда механизъм за брутно компенсиране на заплатите им. Така ефектът от прехвърлянето на част от осигуровките към тях ще е нищожен. Още: Настъпи моментът за програмно бюджетиране: Любомир Дацов с критики към управляващите
Марш към сивия сектор
Съмнително е и колко успешен ще бъде опитът за увеличаване на приходите и събираемостта, след като това е за сметка на допълнителни тежести за бизнеса. Това са не особено смисленото увеличаване на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове, ускоряването на акцизния календар и 30-процентния ръст на винетките. С други думи казано, управляващите сами тикат бизнеса в сивия сектор.
Само пълен наивник може да очаква, че в пленарна зала мнозинството ще допусне корекции в параметрите на проектобюджета. На хората на Румен Радев не им пука нито за наказателната процедура, която е наложена на България, нито от съветите на Фискалния съвет, нито от разумните предложения на опозицията. И тук възникват две подозрения към новоизлюпеното мнозинство: Едното е във финансово-икономическо невежество. Другото – че възнамеряват беотчетно и непрозрачно на усвоят едни суми, досущ като предшествениците си, с които се оправдават. Още: Бивш министър на икономиката: Не може да теглим нов дълг, без да е ясно за какво ще бъдат похарчени парите
А за нас, българските граждани остава онази приказка от приказките: “По брадата ни тече, в устата ни не влезе“. Влезе пак в едни раззинати, до болка познати усти.
Автор Спасиана Кирилова
