"Всичко, което е направено за 30 години в образованието, съм го направила аз". Това са думи на председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева пред "Свободна Европа".
За нея последната седмица е силна - първо даде покъртително интервю, в което заяви, че българското образование е топа на топовете - най-доброто в Европа и на Балканите, а след това в социалните мрежи избухна един призив на вече пенсионирана учителка нейните колеги да съберат смелост и да напуснат синдиката на Такева.
България е държавата на октоподите - в политиката, в музиката, в образованието. Когато обаче дисонансът между реалност и официозност стане толкова голям, колкото е в момента, настава наистина време за промяна.
Още: "Купени сме за 8 дни отпуск": Призив от системата учителите да напуснат синдиката на Янка Такева
Делюзията "Всичко е наред"
Или Янка Такева живее в паралелна реалност, или яростно се опитва да ни "продаде" друга реалност, защото, ако "Всичко, което е направено за 30 години в образованието, съм го направила аз", а пък "всичкото" е леш, кой трябва да поеме отговорност?
Според нея българската образователна система е най-добрата в Европа и на Балканите, тъй като "тя дава една широка общообразователна подготовка и нашите ученици не могат да сбъркат Будапеща с Букурещ". В реалния свят обаче истината е друга. Според глобална класация за коефициент на интелигентност за 2026 г. българите сме последни по интелект и в Европа, и на Балканите.
Според Такева имаме проблем с функционалната неграмотност, но основната причина просто е, че за 35% от учениците у нас българският език не е майчин. Но иначе, "българските ученици са блестящи".
А истината е, че от 2022 г. насам българските ученици водят класацията за най-неграмотни сред връстниците си в ЕС според класацията на PISA. Преди 4 години България е на последно място сред държавите в ЕС по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки.
В "Матрицата" на Янка Такева обаче всичко е розово. Университетите са топ, не са прекалено много, даже трябва да откриваме още, в малките градове.
Образованието ни също е първокласно, а в чужбина учели само колкото "да могат да се разписват, да прочетат, колкото да могат да си платят данъците".
Източник: БГНЕС
Трудната съпротива
И в "Матрицата" на Такева, като в тази от филма, съпротивата е трудна. Имаме мощен архитект и основен двигател на тази матрица.
През Такева минават колективните трудови договори, както и размерите на заплатите и социалните придобивки за учителите. Всяка промяна, всяка идея, всеки повей на вятъра в образованието.
СБУ е най-големият и мощен синдикат, най-влиятелният. И в "Матрицата" на Янка Такева, като тази от филма, хората трябва да искат да участват доброволно, за да бъде устойчива системата. Допълнителни отпуски, екскурзии, семинари, обучения...
И така 30 години задушаваща прегръдка минават като миг, през който дори мимолетните смущения не могат да бутнат установеното статукво. Имотни афери, писма с препоръчани учебници на конкретно издателство, призиви за подкрепа на определени предложения, спорни промени...
Всичко изтича в канала, докато системата произвежда все по-неуки, неграмотни и безкритични поколения. Вчерашните функционално неграмотни деца са днешни функционално неграмотни възрастни, които поемат държавата в ръце и трябва да се погрижат тя да е на висотата на останалите развити държави.
Цялата тази снежна топка се търкаля по нанадолнището и заплашва да помете всички ни, защото некачественото образование е геноцид, който не оставя оцелели. То е въпрос на национална сигурност и от дистанцията на времето винаги става ясно, че некомпетентното водене на образованието на цял един народ към дъното е терористичен акт с милиони жертви.
Когато допускаме да ни изграждат "Матрица" и да се съгласяваме да живеем в нея, друг резултат няма. Или избираме синьото хапче и продължаваме да вярваме, че всичко е прекрасно, ние сме умни, децата ни са умни, и системата има нужда само от козметични промени, или гълтаме червеното хапче и се сблъскваме челно с истината за агонизиращото българско образование.
"Всичко, което има начало, има и край". Може би 30 години стигат.
Автор: Десислава Любомирова
