Първо
Навършват се 123 години от Илинденско-Преображенското въстание и 82 години от Първата сесия на АСНОМ в манастира “Свети Прохор Пчински“. Тези две събития бележат съвременната история на македонския народ, особено на македонските българи. Във въстанието, заедно с нашите съграждани от Костур и Адрианопол, ние дадохме огромни жертви, а от борбата срещу “фашизма“ и сесията на АСНОМ, ние в Македония, както и нашите в България, загубихме цвета на македонската/българската ВМРО проевропейска интелигенция и влязохме в новото духовно робство – болшевизма! Народът на Македония (днешна Северна), единственият “капитал“ от почти стогодишни борби, разполагаше само с кодификацията на македонския книжовен език, чиито основи за новата македонска писменост бяха положени и кодифицирани в АСНОМ през 1944 г.
Второ
Днес в Македония повечето млади и хора на средна възраст смятат, че ние, македонците, винаги сме писали с тази модерна писменост и сме говорили по този начин. Огромната медийна пропаганда, вдъхновена от бруталния и безкомпромисен македонизъм, с цялата му вулгарност и пошлост, убеди този народ, че “Александър Велики е ял боб със сушени чушки“, а във византийския двор “императорите и благородниците са яли картофи“. Така пропагандата успя да прескочи Откриването на Америка от Колумб (1492 г.), точно както прикри езика, на който нашите възрожденци и революционери са писали (и дори са говорили).
Затова и днес остава неясно къде са наченките на македонския езиков, а ако щете и национален сепаратизъм; дали са плахите намеци на “Лозарите“ за някаква нова, „наша“ писменост, дали са русофилските глупости на Мисирков, или корените са много по-назад, някъде в неразумните позиции на Марин Дринов и неговите руски зависимости. Само Шапкарев, с пледоариите си за включване на македонските (западните) диалекти в българските литературни и езикови позиции, осъзнавайки бъдещето на българското племе, остава най-светлата точка на своето време.
Трето
Така или иначе, на 2 август 1944 г., на Илинден, Македония получава македонска писменост с графеми, далечни от здравия разум. Писмените букви Лъ Нъ Къ Г, целият мой Прилеп не може да ги произнесе и до днес, а половината Македония има проблеми с произношението. Получихме концепция за македонски книжовен език от централния район на Македония, но злодеите казват, че този език има “писменост на български със сръбска пишеща машина“. Целта беше ясна - да се формира писменост, а след това и език, който да е близък до сръбския, а след това чрез съответната грамотност да се транспонират в “общ“ език. Успешна имитация на тезите на Стоян Новакович. Всъщност, видният македонски лингвист Трайко Стаматоски, най-верният последовател на Блаже Конески, малко преди смъртта си предизвиква обществен дебат относно мнението си, че ние сме и трябва да бъдем “двуезична“ сръбско-македонска нация (през 1988 г., преди разпадането на СФРЮ). В някои (квази)научни среди този дебат продължава и до днес!
Още: Фантасмагориите на Мицкоски и бъдещето на македонските българи
Четвърто
От Илинден 1944 г. насам не сме спирали да се борим за езика, но все още не сме го научили както трябва - нито писмено, нито устно. Нашите предци от въстанието от 1903 г. суверенно са използвали българския език, като роден език и език на образованието. Те са знаели и турски и гръцки в определена форма. Интелектуалци, гимназисти от всички (четири) български гимназии са говорили и писали на солиден френски. Това е знак, че времето на Пърличев и Миладиновци, които са знаели гръцки по-добре от родния си, западнобългарски диалект, е отминало. Поколенията, към които принадлежа (родените в периода 1940-1955 г.), никога не са усвоили македонския език в книжовния му писмен и говорим вид. Преживели сме поне две, а може би и три реформи на Правописа, така че в последно време не знаем дали месеците и нациите се пишат с малка или главна буква, дори да имаме отклонения от “свещеното“ правило, че множественото число винаги се пише с малка буква - поне така са ни учили нашите учители. Промените в граматиката, синтаксиса и морфологията са блокирали по-старите поколения от възприемането на нови и нови правила. По-младото поколение не се интересува от език и грамотност. Те пишат в социалните мрежи на някакъв свой жаргон, само на латиница, а в комуникацията помежду си използват английски. Това е началото на края на езиковата и писмена идентичност на македонския човек. Положението се влошава и поради факта, че в двуезични среди (с албанци) македонците не знаят и не искат да учат и знаят албански, затова общуват на английски. Но албанците са езиково над пет милиона, а ние едва достигаме един милион.
Пето
Снимка iStock
В Македония имаме Институт, комитети и работни органи, които се занимават със запазването и популяризирането на македонския език. Споменава се и наемането на няколко коректора в македонски институции, вестници, портали и телевизии. Това не е спасение за езика. В разговори в кафенета или в бюфета на MRTV (македонските радио и телевизия, обществени, бел. ред.), създатели на македонски език като Гане Тодоровски, Миле Неделковски, Петре М. Андреевски и редица други често казваха, че коректорските интервенции “изсушават езика“ и лишават авторите от творческото им въображение. Това обаче не се отнася за нас, обикновените граждани, това е проблем за творците…
Още: Преводачи и циркаджии: Мицкоски и македонският министър на образованието с драма с албанците (ВИДЕО)
Днес македонският език (със или без бележка под линия) съществува. Ние говорим и пишем на този език, но от нас зависи под каква форма и до каква степен ще го овладеем. Няма пряка опасност за македонския език, имаме само решими проблеми; с българите трябва да разрешим времевото пространство в миналото на това, което наричаме „наш“ език и държава, а с гърците имаме терминологичния проблем с термина „македонски“. И двата проблема са разрешими, просто се нуждаем от разбиране, най-вече от наша страна... и нека това не звучи капитулантско или предателско, моля ви се!
Шесто
Проблемите с езика са вътре в нас. Имаме полуграмотни политици, чиято писмена реч не можем да разберем, имаме политици, интелектуалци и дори журналисти с вулгарно и неподходящо словесно изразяване, имаме родители, които не могат езиково да обяснят елементарни понятия на македонски на децата си. Трябва да се каже, че основният проблем се крие в медиите, най-вече в телевизията. Лошата реч на журналистите, полуграмотните текстове, които са написани в кайрон (текст, който върви в долната част на екрана, на български съответства на крол, бел. ред.), ниската, почти несъществуваща вътрешна продукция, разрушават македонската езикова тъкан. Количеството македонски думи и изрази извън границите на Република Македония е малко. Междувременно виждаме чуждестранни сериали и филми с лош превод на македонски, а върхът на бедствието са преводите на сръбски сериали. Това са неадекватни преводи, македонски език, адаптиран към сръбските изразни възможности и техния известен многопластов жаргон и сърбохърватски диалекти.
Най-лошата ситуация е с дублажа на турски сериали. Там се предлага говорим македонски език, който се чува само в определени ареали в района на Скопие и в покрайнините на македонските градове. Чуваме вулгарности в изказванията, и то на македонски, чуваме езика си с акцент, който никой не говори, чуваме латентна езикова и визуална агресия. Това е политиката на големите медийни магнати, които запълват часовете с “обработена“ програма, вместо със собствена продукция, осъществявайки директна атака срещу слуховия и речевия апарат на македонския човек.
Още: Македонската опозиция с яростни критики към Мицкоски заради България и македонския език
Седмо
Няма значение какво са мислили Блаже Конски и неговите сътрудници, когато са “правили“ македонския език и правопис. Няма значение дали е “македонски на сръбска пишеща машина“, дали е станал език от диалект и изобщо няма значение какво мисли гръцката политика за “македонския“ език. Важното е, че този език няма падежите на сърбохърватския, по чий модел и методология е направен, важното е, че говорим без падежни форми и с членове, с представки и наставки, точно както в българския език, и най-важното е, че е запазено единството на българо-македонската езикова форма. Писмената форма е нещо, което се усвоява лесно, а говоримият език е жива материя, той се променя и адаптира. Затова Мицкоски и македонските сърбомани се страхуват от “българизация“... не че “ще станем българи“, а че ще се види, че сме единна езикова област, с малки отклонения в речника, че сме наистина един народ. Колкото и странно и вечно да звучи, македонският език беше и остава единствената защита срещу сърбизацията на Македония.
По този начин, дори и идеологически осакатени и национално опростени, идеалите на ТМОРО/ВМОРО/ВМРО са реализирани и това е нашият поклон пред жертвите на въстанието и комунистическия терор.
Още: България и Северна Македония през 2025: Докладът "Вайц" и пак нищо за македонските българи
Автор Владимир Перев
