Във връзка с актуалната към момента тема "държавен бюджет", имам един-единствен въпрос към господата бюджетари и този мой въпрос, мисля, че е реторичен: възможно ли е да се прогнозира бюджет с излишък, а не с недостиг? Моя милост, в качеството ми на инженер, а не икономист, имам отговор и той е категоричен: възможно е! Това мое твърдение се основава не толкова на това, че от един добър инженер, за какъвто имам претенциите, че съм, става и добър икономист (обратното е невъзможно), а защото има в света страни като Норвегия, Дания, Швейцария, Сингапур, които нямат държавен дълг, но..., за съжаление, ние не сме от тях. Точно затова задавам и този мой въпрос.
Но, нека направя едно отклонение. Преди време, когато управлявах дирекция, която финансираше с държавни средства средногодишно по 500 проекта, имах в състава на дирекцията много свястна счетоводителка. Двамата наблюдавахме изкъсо развитието на всеки отделен проект – аз от иновативната и технологичната му страна, а тя от финасовата. Отделно 12 държавни експерти с различна технологична експертиза, отговаряха пряко за изпълнението на всеки един проект по отношение на срокове и други специфични параметри. В много случаи сме санкционирали онези недобросъвестни потребители на държавни средства, които не изпълняваха в срок и със съответното качество своите проекти. Завеждали сме съдебни дела и сме ги печелили, защото съдът не е сантиментален, а пунктуален. В редица случаи, обаче, при които развитието на отделните проекти ставаше с по-добри параметри от планираните, сме поощрявали потребителите с допълнителни суми. Така или иначе, в края на годината винаги завършвахме финансово с малък излишък, защото счетоводителката "стискаше" разумно, а аз подписвах отпускането на нови суми само след нейното положително становище, както и това на отговорния експерт. Малкият остатък в края на годината харчехме за нуждите на дирекцията – за софтуер или за хардуер (принтер, скенер, компютър), в съответствие с изискванията на Сметната палата – остатъкът да бъде под 2% от бюджета на дирекцията, да кореспондира пряко с нейната дейност и сумарно приходите и разходите в края на финансовата година да бъдат изравнени.
Известно е, че държавата е една от най-сложните системи за управление. Впрочем, по-сложни са опитите на някои богати държави и хора да надникнат по-дълбоко в Космоса, но там нещата са свързани с множество неизвестни и още повече непредвидими и трудноуправляеми рискове, вследствие на които и разходите са труднопредвидими. И въпреки трудностите, свързани с управлението на държавата, ще попитам отново: какво пречи годишният бюджет да се планира от предната година с публично известен излишък, а не непременно с недостиг, защото недостигът от всяка една година се натрупва и, ако не бъде погасен, единственото решение, особено за управляващите в своя си стремеж да се харесват на своите избиратели, е непрекъснатото теглене на заеми, което автоматично вкарва държавата в ролята на вечния борчлия?!
Още: Депутат от "Прогресивна България": В този бюджет изпиваме до дъно горчивата чаша
Знам, че не малка част от господа икономистите, особено тези с американски манталитет, ще възразят – какви ги говори пък тоя? Не стига, че няма диплома по икономика, а седнал на нас, икономистите, акъл да ни дава! Да, ама в моето половинвековно даскалуване съм учил моите студенти – инженери, икономисти и дизайнери - как да направят точна оценка на себестойността на различни пазарни продукти, започвайки с хляба и завършвайки с индустриални високопроизводителни машини и инструменти. Най-добрите мои студенти отвориха собствени предприятия, в които произвеждат висококачествени и иновативно защитени стоки за пазара, станаха богати хора и винаги, когато се срещнем, си спомнят едно и също: ти, даскале, ни научи как да си направим сметката, така че продуктите ни да са от категорията на консумативите, да се продават и винаги да сме на печалба.
В духа на моите разсъждения бих искал да направя паралел между последната стопанска година от управлението на екипа на "Тато" и днешната.
В 1989 г. БВП на България беше 22 милиарда в американски долари, а дългът ни достигна почти 11 милиарда, взети преимуществено като заеми от части банки. Тази пропорция беше в основата на случилия се вътрешно партиен преврат. С други думи, дялът на дълга спрямо БВП за 1989 г. беше около 50%.
Днес БВП е изчисляван на 116 миларда евро, което ще рече 132 милиарда долара, което число е повече от 6 пъти по-голямо спрямо това от 1989-та и това до голяма степен може да ни радва, но... дългът ни към момента е 58 милиарда евро (66 милиарда долара) с тендения към покачване, което съответства на днешен относителен дял на дълга спрямо БВП от порядъка на 53%. С други думи, днешното съотношение БВП/дълг е аналогично спрямо това от началото на прехода преди 36 г. Логично е да си зададем въпроса: има ли място за тревога? И веднага ще си позволя да отговоря: мисля, че да! Затова ще продължа да разсъждавам по следния начин.
- Въпреки че сме далече от неотдавнашния гръцки сценарий (300% дълг спрямо БВП), отчитайки състоянието на двата основни стълба на стопанството ни – земеделие и индустрия, ще кажа, че нито един от тези два стълба не се основава на вътрешна стабилност – в земеделието на нови сортове и нови породи, както и на защитени български патенти за изобретения и полезни модели, насочени към индустрията. Впрочем иновативната ни активност за последните години е отново твърде скромна (23-ти сме от 27 членки на ЕС + Норвегия и Исландия), въпреки специално обособеното за целта министерство на иновациите. А както е известно просперитетът на една държава се постига с помощта на нейната иновативна активност, не само с отглеждането на пшеница като основна култура в земеделието и с ишлеме-продукти в индустрията.
- Войните, които се водят в момента недалече от нас, изискват много сериозна преоценка на ценностите. Онези около 80 години, в които можахме да поживеем без война (ние си знаем докъде ни доведоха нашите 45 от тях) сякаш свършиха. Нужно е не да си заравяме главите в пясъка като щрауси, а да кажем твърдо: ние, българите, които останахме на територията на нашето отечество, избрахме да бъдем част от най-интелигентната формация в света. Приехме, че сме част от най-стойностния мирен световен проект и смятаме да вървим неотклонно по този път с всички последствия от този наш избор. Това, което днешните наши управляващи с тяхната центристка политическа позиция ни предлагат, е сякаш лутане насам-натам, от което можем само да пострадаме, защото резултатът от седенето на два стола е известен.
Разказах историята с дирекцията, която управлявах, защото исках да дам пример за това как е възможно да се управлява успешно една малка държавна структура и с убеждението, че и цялата държава може да се управлява по същия начин, стига управленците да са читави. Освен това, искам да заявя, че и аз съм взимал заеми, но изгодни, а не хазартни.
Още: Къде отиват парите? Красен Станчев за тайните в бюджет 2026 (ВИДЕО)
Първият път взех заем за строителството на жилището за моето семейство, който върнах веднага, след като държавната тогава банка предложи безлихвено връщане на теглената сума.
Вторият път взех заем от частна банка в рамките на нейна рекламна кампания. Въпросната банка предлагаше срещу заем закупуването на климатици на 75% от пазарната цена. Купих климатиците с парите заети от банката и на другия ден ги въстанових. Банката очакваше, че ще погасявам заема в бъдеще, но при такъв сценарий трябваше да плащам лихви, с които климатиците щяха да ми излязат солени. С този конкретен пример искам да кажа, че заем се взима тогава, когато срещу него имаш капацитета да го погасиш максимално бързо. Иначе попадаш към категорията на глупаците.
Ние не сме глупаци, нали? Или, може би, бъркам?
Автор: Николай Ангелов, инженер, д-р и д.т.н., професор от ТУ-София
* Заглавието е на редакцията
