Едва се освестихме от появата на двама български политици на погребението на иранския аятолах Али Хаменей - само по себе си грандиозен гаф - когато единият от тях успя да ни довърши с нов, още по-чутовен. Запитан в сутрешния блок на bTV как би обяснил посещението си там, предвид факта, че двамата бяха единствените европейски политици на церемонията, депутатът от "Възраждане" Ангел Георгиев заяви, че иранската страна смята, че "нашата православна вяра е много близка до техните разбирания". Изглежда Георгиев споделя това виждане, тъй като не вижда противоречие и проблем в участието си на погребалната церемония.
Сега, защо посещението на двамата поставя страната ни в сложна и конфузна ситуация, писахме в отделен коментар - припомнете си: "Не следвай неверниците": Иран се подигра с България чрез "Възраждане".
Твърдението на Георгиев за сходството между исляма и православието обаче налага нов коментар.
В Иран преобладаващата част от населението, около 90–95%, изповядва шиитски ислям. Това е официалната държавна религия, залегнала и в конституцията на страната. Разликите между православието и шиитския ислям не са някакви пренебрежимо малки нюанси в една обща религиозна традиция. Става дума за фундаментални различия в две напълно различни вероизповедания с различни разбирания за Бога.
За православния християнин Христос е въплътеният Божи Син, едновременно истински Бог и истински човек. Чрез разпятието на Кръста и Възкресението Той побеждава смъртта и дарява спасение на човечеството. Без тази вяра православието престава да съществува.
В шиитския ислям Иисус е Иса - един от великите пророци, но не и Божи син, нито Бог, нито Спасител. Ислямът отхвърля учението за Светата Троица, което е основен догмат на християнството. Без Мистерията на Голгота, без Възкресението не би имало спасение за човечеството и именно на това се основава християнската църква - нещо, което ислямът не приема. Тоест двете религии дават напълно различен отговор на въпроса как човек достига до спасение и каква е връзката му с Бога.
Да, има известни външни прилики - в почитането на светци и мъченици, в поклонничеството на свети места, в ролята на духовенството. Но тези сходства, които са напълно повърхностни, не правят двете религии "много близки".
Затова бе редно, ако Ангел Георгиев е имал предвид тези външни прилики, да го каже ясно. Защото изразът, че православната вяра е "много близка" до исляма в Иран, оставя впечатлението за богословско сходство, каквото просто няма.
Да не говорим, че ако вземем предвид статута на християнското малцинство в съвременен Иран, ще видим колко ограничена е всъщност религиозната свобода в страната. Това малцинство е официално признато, но християните не могат свободно да проповядват сред мюсюлмани, не могат да водят мисионерска дейност, строежът на нови църкви е силно ограничен, а службите за сигурност наблюдават църковния им живот. Преминаването от исляма към християнството е подложено на особено тежък натиск от страна на властите. Достатъчно е да сравним това със ситуацията в България и после отново да развиваме тезата за "сходства" - ако можем, разбира се.
И накрая, отново както и в предишния ни коментар, се налага да се върнем на същия въпрос - партия "Възраждане", чийто представител е депутатът Георгиев, претендира, че защитава традиционните ценности и православната идентичност на България. Как тогава твърдението му за сходството между православието и исляма в Иран се вписва в тази картина? Най-малкото, което обществото може да очаква от политици, говорещи постоянно за тези ценности, е да познават най-елементарните разлики между собствената си религиозна традиция и други религии - в конкретния случай шиитския ислям, изповядван в Ислямска република Иран.
Автор: Елена Страхилова
