Всеки, който е имал търпението или наивността да проследи първата медийна изява в предаването на БНТ "Панорама" на бившия президент Румен Радев като действащ политик, не може да не си припомни най-кратката театрална рецензия на големия писател Бърнард Шоу. Тя е изречена по повод една калпава постановка на "Хамлет" и гласи: "Снощи играха "Хамлет". Защо?!" Аналогията е неизбежна. Тръпнещият в очакване да научи най-после що за политически проект ще прави Радев електорат остана разочарован. На хоризонта – ни проект, ни проекция на такъв, ако щете. Нито в коя част на политическия спектър е, нито какво предлага и как ще го направи, нито кой участва, нито, пак ако щете, с чия партийна регистрация ще се яви на изборите. Както се казва, ако някой нещо е разбрал, значи не е внимавал.
Политикът като президента
Говоренето на "новоизлюпения" политик Румен Радев по нищо не се различаваше от говоренето на президента Румен Радев през деветте години, в които заемаше поста. Същото критикарство, същите абстрактни врагове, същите абстрактни намерения.
Още: От екрана ни облъчват фигури, които не могат да вдъхновят и прозявка
Ако все пак добронамерено се помъчим малко да прозрем какви обещания се крият зад тази абстракция, да се взрем в най-повтаряните от “новия политик“ неща:
"Хората ме карат да направя партия"
Какво означава това? Простете за аналогията, но да си спомним "Житие и страдание грешного Софрония" на нашия възрожденец Софроний Врачански. Та, като трябвало да пътува за столицата на империята Цариград, клетият книжовник се опитва да убеди читателя, че на него, скромния, никак не му се ходело, като казва: "Понудиша ме".
Още: От "БОЕЦ" посрещнаха Румен Радев пред БНТ (ВИДЕО)
Та така и Радев – него ако питате, понудили са го да направи партия. А колко ли измъчен проект може да се пръкне от една принуда?
"Срещу политическата система"
Е, ситуацията тук вече е леко (и не съвсем леко) шизофренна. Как може да се възправиш срещу система, част от която си бил девет години? Значи да застанеш и срещу себе си, бидейки издигнат от една политическа партия от която си бил част. Кой през тези години повтаряше колко е изхабен и неработещ политическият модел, но чак сега тръгна да го оправя? Кой, от президентската камбанария, критикуваше с повод и без повод всяко едно управление? С изключение, моля ви се, на служебните правителства, произтекли от негови съветници цели две години. Преди онези промени в Конституцията с "домовата книга". Кой всяка седмица по няколко пъти се схапваше през медиите я с Кирил Петков, я с Денков и "сглобката", я с Борисов, я с Пеевски? Неподобаващо, ако щете, за един равно отдалечен от партиите президент, а по-скоро присъщо за техен опонент?
"Срещу олигархията"
Чудесно, но срещу коя? И срещу кого? Нито едно назовано име. И тук, да ни прощава дядо Вазов, се натрапва още една аналогия: "Аз съм Радев. Ей ме, на. И никое име той не спомена". Още веднъж прощавайте, но героичната поза на новоизлюпения поборник срещу олигархията си плаче за такива сравнения. Възникват обаче и въпроси: Как заявилият в същото интервю готовност за коалиция с всеки, ще отсее олигарсите от партньорите? Или, ще не ще, после, подобно на Бойко Борисов за Пеевски, ще каже: "Понудиша ме", или "премостих" и ще си сътрудничи с тях? Колегите му действащи политици поне си казват: "С този, или с тези – никога!" Радев обаче не каза и това.
Снимка БГНЕС
Ни тук, ни там
По въпросите за външната политика на България отново едно хлъзгаво нищо. Споменаха се някакви "национални интереси" и дотам. Не знаем къде е Радев – в Европа ли, в Евразия ли. Не знаем какво мисли за Гренландия, за Близкия Изток, за политиките на Доналд Тръмп и на Владимир Путин. Знаем само (и то отдавна), как няколко пъти като президент призоваваше нападнатата от руския агресор Украйна да се предаде. А от предизборните му изяви – че Крим бил руски. Де факто де, де юре - не. Но то международното право ... нали Радев каза да сме като Русия и Китай, те колко го спазват?
А, тъкмо си дойдохме на думата:
Още: Социолози: Жените и пенсионерите харесват Радев
"Парливите" въпроси за Крим и "Боташ"
И тук – нищо и половина. Отново тезата "Крим е руски, но де юре – не". Нещо като дървено желязо. Толкова. Няма смисъл повече. А за "Боташ" само ново "Понудиша ме". Като видите ли, "враговете" прекратили договора с "Газпром", той, Радев, трябвало, за да ни спаси, да грабне тогавашната шефка на "Булгаргаз" Деница Златева (произтекла също от БСП) и да сключи този "така изгоден" договор.
По тези въпроси – хлъзгаво, та лепкаво. Да не говорим, че носеха привкус на отрепетирани с водещия. За съжаление и за интервюирания, и за водещия, е в сила оня анекдот за надписа в един бар: "Не стреляйте по пианиста. Той толкова може".
Автор: Спасиана Кирилова
