Българите са будисти

В цялата ситуация, която общо взето разгръща един културен фон, който смесва страница с мистерии от жълт вестник със среднощно гадателско предаване по кабеларка и наследствено предавана през вековете бабешка енигма, има една особено забавна част. Според нея 33 % от българите вярват в прераждането! Почти толкова, колкото вярват в ада и рая. 

Тук увисването на ченето е най-голямо. Ортодоксалната маска най-сетне падна. Българите, оказа се, са будисти. Индуисти. Далечен изток. Азиатско умонастроение. В това има особена ирония. Българинът изглежда се отнася с недоверие към абстрактните обещания на православната църква - и вечността на ада и вечността на рая изглеждат еднакво непримамливи. Едното твърде зле, другото твърде добре - а много хубаво, знаем, не е на хубаво. В рая и ада има нещо твърде имагинерно, не ни минават на нас тия. Отвеяна работа. Трябва нещо по-истинско, по-конкретно. Да е по-обвързано с битовата идея, че ще има пак земен животец, в който ще присъстват боб, чушки и различни пържени неща, само че годината ще е 2092-ра.

Ако българската мечта е мечтата за емиграцията, българската есхатология изповядва мерака да се преродиш отново, само че милостта на кармата да подобри цивилизациония ти статус и да те впише в немска, английска или американска популация. На този фон не са случайни и всички тези фейсбук постове, в които масово и развълнувано всеки търси какъв е бил в предишния си живот. Нека кажем обаче какво е най-вероятното: всеки българин в миналия си живот е бил българин. И всеки българин в следващия си живот е българин. Съществува една огромна маса от български души, които се прераждат непрекъснато в нова маса български тела. Това е вечното наказание на кармата да си българин - един безкраен цикъл на българщината, в която преродени българи слушат преродената песен за Шушана и гласуват за преродения Бойко Борисов, а всеки предсмъртен български дъх се превръща в първи български бебешки плач, който води до предсмъртен български дъх, който води до първи български бебешки плач. Докато други народи блажено получават своя рай или ад, тук всичко живо ще се преражда до откат. 

Но да чукнем на дърво.

Пепел ни на езика.

Черна котка да не ни мине път. 

Тихо, че ильОминатите слушат. 

Автор: Райко Байчев