Първо
Преди 133 години група мъже, образовани за времето си македонски българи, във вечната борба за свобода и лично, и национално непокорство, сформират Вътрешната македоно-одринска революционна организация, известна като ВМОРО, за да бъде по-късно преименувана, до трагичния си край през 1934 г., на ВМРО - Вътрешна македонска революционна организация. Длъжни сме да споменем (и винаги споменаваме) имената на нейните основатели: д-р Христо Татарчев от Ресен, Дамян Груев от с. Смилево, Битоля, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велес, Христо Батанджиев от Гуменджа и Антон Димитров от с. Айватово. Тези петима мъже, увлечени от духа на свободата и възхода на македонското/българското общество в географска Македония, вдъхновени от героичната борба на българския народ и формирането на българската държава, поучени от книгата на Захари Стоянов “Записки за българските въстания“, отпечатват своя национален и свободолюбив печат върху цялата борба на македонския народ, за извоюване на собствена свобода, признание и човешки права. Съвременните фалшификатори на македонската история не могат нито да омаловажат епохалния им принос за свободата на целия македонски народ и жителите на Македония, нито пък приноса на героизма на македонските българи в тази борба.
Второ
Идеята за свобода и непримиримост с робското положение на българите в Османска Турция, води до революционна идея за борба, води до бунтове, въстания и обща народна солидарност в защита на “святото дело“ - автономията на Македония в рамките на Османската империя, като първа стъпка към окончателното присъединяване към единната българска държава. До началото на двадесетте години на миналия век тя е водеща идея на македонските революционери, но по-късно, под влияние на загубените войни на България, е преформулирана като идея за свободна и независима държава на Балканите. Апогеят на тази мисъл и нейната конкретизация е най-добре представен в произведението на последния лидер на организацията Иван Михайлов “Македония - Швейцария на Балканите“. По-късно, през годините на комунистическата епоха, антибългарските власти в Народна република Македония/Сърбия трансформират тази идея в идея за свобода за всички народи в Македония, докато на българския етнос - носителя на идеята за свобода - е отредена позицията на враг на държавата и народа. Поне така гласят заглавията на многобройните присъди на етнически българи и членове на ВМРО, произнесени след 1945 г. Режимът на Колишевски след 1945 г., авторитарен и шовинистичен, подкрепян от тиранина Йосип Броз, открива процеса на безнаказано преследване и убийство на всички македонски патриоти с българско национално самосъзнание. Това преследване продължава и до днес, преследване, в което умира същността и изчезва цветът на македонската интелигенция.
Трето
Днес, 36 години след падането на тоталитарния югославски/македонски режим и пътя ни към “ново плуралистично, многопартийно и свободно“ общество, македонските българи все още настояват за своите права. Съвременната македонска държава почита името на ВМРО и нейните създатели, но игнорира етническата им принадлежност, прикривайки ги под името “македонци“, като същевременно яростно преследва македонските българи, истинските наследници на славното дело на ВМРО. В същото време политическата партия, носеща името ВМРО, тласка страната в обятията на сръбската велика сила и сръбската националистическа и шовинистична идея за „сръбския свят“, въображаема фикция за приемствеността на сръбската велика сила в просторите на бивша Югославия от 1918 г. нататък. Това е политическо богохулство с едно славно и трагично име на македонския народ, на македонските българи и на съвременната история!
Четвърто
Още: Три години след побоя над Пендиков: Съдът в Охрид оневини нападателите
Пътят на ВМОРО/ВМРО е труден, трагичен и кървав, подобен на историческия път на всички революционни организации. От петимата основатели на Организацията само д-р Христо Татарчев доживява да види трагичния резултат от повече от половинвековната борба на Организацията. В родния си Ресен, в старата семейна къща, той вижда новите “освободители“, македонските партизани, и по дискретно искане на всемогъщата ОДБ напуска комунистическата македонска територия и отива в изгнание, в Торино, Италия, където умира и е погребан. Другите се справят много по-зле. Иван Хаджиниколов, неспособен да се справи със съвестта си поради неуспешното въстание и поражението на България в Балканската и Първата световна война, се самоубива. Христо Батанджиев е арестуван от гръцките войници след трагичната Втора балканска война през 1913 г. и по пътя за изгнание на остров Трикери е хвърлен в морето... останките му никога не са открити, морето е неговият гроб. В относително зряла възраст Антон Димитров и Петър Попарсов умират от естествена смърт. И двамата са погребани в Софийските гробища. Само Дамян Груев, който загина в битка с османците, е погребан в планината край село Русиново. Освен него, никой друг от първите герои, носители на идеята и революцията, не е погребан на македонска земя.
Пето
Още: Какво иска да ни каже Мицкоски, знае ли някой?!
Днес македонските българи са изправени пред арогантността и насилието на режим, който присвоява историческите им заслуги, като същевременно ги елиминира от социалната среда. Маргинализацията, стигматизацията, речта на омразата и физическото насилие срещу македонските българи са реалността на момента и периода, в който живеем, всичко това след 133 години героична борба и саможертва на нашите предци.
Някои от по-младите си тръгват, за да не се върнат никога... и ще бъдат погребани в чужда земя.
Това ли е проклятието на праведните?!
Още: Бивш македонски премиер: Голяма част от македонските войводи са били българи, родени в България
Автор Владимир Перев