Да откраднеш пари за пропаганда - най-добрата корупция

Този особен казус ни поставя в интересна ситуация. Ако всички пари, които се харчеха за пропаганда, се крадяха, щяхме да си спестим много. Щяха да са нещо като откраднати пари за къщи за гости: облагодетелстват се едни десетина души, но поне никой от останалите милиони не се събужда с кръвожадни мисли в главата. Щяхме да живеем в по-приемливо невежество: ситуация, в която си страшно неинформиран по геополитическите въпроси, но поне не ти се струва, че това, което знаеш, е Светата истина на военното, културно, политическо и всяческо дело. Нямаше да има призиви за бомбардировки, контрабомбардировки, студена и гореща война. И нямаше нищо неподозиращата за принципите на собственото си радикализиране ваша леля, да се радикализира, и да разшерва зловещи статуси от сутрин до вечер, без да разбира кой и с каква цел ги е пуснал да циркулират в мрежите. Колкото и навинтени да произвеждат още от това, което харесваш и още от това, което мразиш, алгоритмите на социалните мрежи щяха да бъдат безпомощни пред политическата ти незаинтересованост. И нямаше как да те лашнат първо постепенно, а после решително, в необходимата посока. 

Но свърши този толкова утопичен свят. Кой беше той? Беше просто стандартният свят само преди 10 години, който вече никой не помни. Свят, в който нямаше котка, която да не предизвика по-голям интерес от всеки геополитически конфликт. Свят, в който пари за пропаганда се харчеха, но лека-полека, и в който социалните мрежи не бяха достатъчно добре разработени, за да родят днешните налични възможности. А именно - дълбока мрежа фалшиви профили, които да действат на подземно ниво, съчетана с мрежа от истински профили, които да прикрепват към експертния си престиж опорни точки и автоматични позиции. Защо не откраднахме всички тези пари за пропаганда? Да бяха изхарчени по бохемски и пацифистки, да бяха изпити и пръснати, да бяха станали на яхти, къщи, бизнеси, луксозни глупости и добрата стара отвратителна материална корупция. Дори това щеше да е по-добре от дълбокото бръкване и скапване на умовете на милиони.

Автор: Райко Байчев