Лятото на 2025 година вече отива към край - септември месец е времето, в което за последно се вкопчваме в яркото слънце, което е символ на живот. Но и това лято не го преживяхме като почивка.
От вече 12-13 години не си спомням истински лежерно лято - такова, в което в информационния поток да преобладава чудене какво ще е времето. От жестоки катастрофи като тази с АТВ-то в Слънчев бряг, през трагедии като тази в Несебър с падналото от парашут дете, та до обществени кризи като тази с липсата на вода - все по-болезнено е да гледаш, слушаш и четеш новини в България.
Първата стъпка към решаването на даден проблем е да го признаеш. Втората е да откриеш какво го причинява. Третата - да го премахнеш. В България първата стъпка сякаш сме я направили. Втората - горе-долу. Третата - сякаш никога няма да я направим.
Още: “Корумпираната държава открадна децата ни“: Над 160 дни болка за трагедията в Кочани
Цял август по медии и социални мрежи при всяка трагедия се говори и пише за отговорност. Но си остава там - тонове приказки и (виртуално) мастило. Защото всъщност си седим на първата стъпка, която уж сме направили. Заслепени сме дори в трагедиите - такива като с децата по Черноморието са ужасни, но всъщност говорим за много по-страшни случаи на безумие. За случая с падналия от тераса на разбит за саниране блок в Свищов знаете ли? Прочетете - това е поне толкова ужасно, колкото и с коланите на парашута в Несебър - Още: Мъж загина след падане от тераса без парапети в "блок на ужасите"
Общият знаменател на всичко изброено е следният - не ми пука да работя истински, щом за мен, който трябва да съм отговорен, има достатъчно "сухо". Вече дори сме стигнали до ниво, в което отговорните ужасни неща като изброените по-горе да не се случват, всъщност нахалстват дотам, че да излиза, че вината е на пострадалите и на следващите кандидат-пострадали. Правят ни на луди с абсурдни обяснения и действия и това става новото нормално! Самозабравили се деребеи, които считат това, което управляват, за свое, а не си спомнят, че са на постовете си само защото другите, обикновените хора, са им позволили!
Дълго време в живота си се чудех за две неща по отношение на българската политика. Първото - толкова ли не можем да изберем по-добри управници, няма ли, само такива ли са? Второто - как все остава нещо още за крадене от властимащите, не окрадоха ли всичко, 30+ години? Надявах се, че като окрадат всичко, ще отстъпят и ще може по-нормални хора да дойдат и да започнем да се възстановяваме.
Наивно, нали? Реалността е, че за крадене има, защото всъщност в България все още има нормални, работещи хора и те правят нещо. Обаче се оказва, че то е достатъчно само за да бъдат крадени, а не е достатъчно, за да не преживяваме август 2025 отново и отново. Защото управниците, които избираме, всъщност отразяват това, което сме. Смес от отчаяние и нихилизъм, натискащи искащите просто по-добър живот хора в България плюс същите готови за корупция като властимащите, но нереализирани в нея гласоподаватели само защото не са се докопали до някое местенце, което да е обект на корупция. Рецепта за свинщина - даже по-зле, да не обиждам прасетата, едни от най-интелигентните животни на Земята.
Историята е доказала - оправията идва само тогава, когато осъзнаеш, че ти трябва да си активен. И да помагаш тогава, когато не те засяга пряко - защото утре ще те засегне. И водата ще ти спре, и парашутът ти няма да се отвори. Да я довършим тази първа стъпка в решаването на проблема най-сетне, че да подхванем втората и третата. Обещавам, третата ще е най-удовлетворяваща - тази, с която на отговорните да им бъде най-после потърсена истинска отговорност!
Автор: Ивайло Ачев
