Дори играта на тронове не можем да играем

Темата "европейски избори" безспорно доминира тази седмица – дори в България. Всяка партия и партиен лидер вижда нещо различно в тях, но всички виждат и едно нещо, което няма как да не видят – мизерната избирателна активност.

Каква е причината – отвратили се били хората от политическата класа. Чудесно – и какво ще направи политическата класа? Ами абсолютно нищо. Защото не само не иска, но и не може.

Не знам колко от вас са гледали завършилия вчера (28 май) сезона "Мастър шеф". Тези, които са, няма как да не им е направило впечатление какъв беше финалът. В него трима амбициозни хоби готвачи сътвориха истински чудеса – защото искаха и можеха. Защото горяха отвътре от желание да покажат какво могат.

В българската политика такива хора всъщност няма. Нито един. Има хора, които са поносими и приемливи, но толкова – няма увличащи след себе си, с идеите си и пламтящата жар, с която ги излага. Не че това е липса само в България – дефицит на лидери, които не приказват глупост след глупост, има и в световен мащаб. Но у нас чувството е, че не сме имали такива лидери вече поколения наред.

Светът, а и България, пощуря по "Игра на тронове". А какво друго са книгите и какво друго е сериалът, ако не политика?! Политиката всъщност е нещо страшно интересно, освен да е страшно важно. Точно както в сериала, така и в истинския живот – е, без дракони и бели бродници, макар че в някои аспекти техните роли се играят много усърдно. И е наистина стряскащо как ей така, дори един политик в България, не проявява таланта на хора като Тирион и Варис. Макар да не съм партиен лидер и политик, това за мен е най-жалкото след тези избори – че не се стремим да станем по-добри, а гледаме как да не сме по-лоши, обаче не ни се получава. Както на политиците, така дори и на обикновените хора. Тъжно е!

Автор: Ивайло Ачев