Двете фатални грешки на Кирил Петков

Имаше един интересен детайл по време на изборната въртележка миналата година. Тогава в един кратък момент Борисов изрази искрено разочарование, че ВМРО, НФСБ и "Атака" не са успели да минат изборната бариера, а са останали много назад. Ясно е на какво се дължеше разочарованието - без техните гласове той нямаше как да управлява и вече знаеше, че дори и да има първо място на изборите, не може да сформира кабинет. Недоволството му срещу патриотите бе разбираемо: аз свърших моята работа, вие защо ударихте дъното. Сега не можем да обменим власт и капитали по същия начин, както го правихме години наред.

Още: Най-добре е да извадим г-н Тошко от контекста и да приключи тази мъка

Още: Оставка, оставка: Политиката ни е за дебелокожи дебили и блатни обитатели

Разбира се, никой не възразява срещу отпадането на патриотите от стар тип. Те бяха изхабени още в средата на миналото десетилетие, а стигнаха предела на абсурда в момента, в който Валери Симеонов тръгна да гони шума по Слънчака, Волен започна да търси наркотици в НАТФИЗ, а Каракачанов общо взето доизкарваше каквото може да се доизкара от формацията му, донякъде спокоен, че все пак за толкова години е усвоил немалко. 

Припомням това, понеже Кирил Петков, от съставянето на кабинета насам, бе в ситуацията на Борисов. Само че в още по-сложен вариант. Не двойна или тройна, а четворна коалиция. За която трябваше да издрапаме в продължение на година, докато най-сетне стигнат гласове за нещо различно от ГЕРБ. Не беше никак лесно и мнозина го преживяха като революционно събитие. Като исторически шанс. В някаква степен беше точно така.

Но ето веднага първата грешка на Петков: беше очевидно, че има едно-единствено нещо, което да свързва ПП, ДБ, БСП и ИТН. Коалиционните им възможности срещу ГЕРБ. Няма нищо друго общо между тези партии - бе ясно, че лепилото, което може да стегне работата им заедно, е задачата по демонтирането/изчегъртването на Борисов. Тук идва и първият въпрос: Защо не беше сформирана парламентарна комисия, която да ревизира работата на ГЕРБ, по същия начин, по който за кратко бе възникнала такава в едно от кратките народни събрания? Тогава тази комисия имаше слаб резултат - нямаше никакво време, нито пък достатъчно воля и усещане за стабилност, за да може да се постигне нещо особено. В настоящия парламент обаче такава комисия щеше да има изключително стабилизиращ ефект. Първо, тя щеше да запази общия фронт срещу ГЕРБ и да скрепи коалицията. Второ, въпреки че прокуратурата служи за щит срещу предишните управляващи, може би щяхме да научим още много интересни неща - и да не бяха стигнали до повдигане на обвинение, щяха да продължат да подриват доверието в Борисов. Трето: основното настояване на Кирил Петков и Асен Василев беше, че в държавата винаги е имало пари, но тези пари са се крали от ГЕРБ и в момента, в който спрат да се крадат, всичко постепенно ще се нареди. Е, не е ли моментът на световна инфлация и на ново правителство най-добрият възможен, за да се сложи началото на този процес? "Никой не е над закона", написа Петков по време на ареста на Борисов. 24 часа по-късно шумната акция бързо приключи. И дори стана комично.

Още: Прахосват нашите пари и то милиони, а дори не ги виждаме: Що е то?

Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*

Другата фатална грешка на Петков беше, че той вероятно въобще не разбра, че е в изключително опасна коалиция. Която, веднъж разкачена от фронта срещу Борисов, изисква ловкост, каквато не всеки може да прояви. Струва ми се наистина изумително рисковано да имаш в коалицията ИТН и да разгънеш самонадеяно собствен фронт по казуса със Северна Македония. Да, най-вероятно при напускането си Трифонов използва Македония само като удобен повод. Но ако Петков не му бе дал този повод, самият той щеше да излезе много по-чист от ситуацията и вероятно с много по-голяма подкрепа за следващите избори. Във всяка голяма коалиция има закономерност - тя е, че когато дойде удобният момент, партиите вътре ще направят всичко възможно да се еманципират от най-голямата. И е добре да изпревариш този момент, вместо да го стимулираш допълнително. Представете си как Слави напуска коалицията, защото не са дадени едни пари в регионалното министерство - без да може да окомплектова решението си със Северна Македония. Щеше да е по-нелепо от всичко, което е правил до момента, и то сред голяма колекция от абсурди. Но Петков му даде шанс да се измъкне полуневредим - поне пред неговите си избиратели. И, струва ми се, сбърка фатално.

 

Автор: Райко Байчев