Сталагмит дълбоко в пещера на полуостров Юкатан в Мексико предполага, че множество суши, включително една с продължителност 13 години, може да са допринесли за упадъка на цивилизацията на маите в района.
Чрез изучаване на минералната формация изследователите са успели да нарисуват подробна картина на валежите по сезони, което е позволило да се сравнят отблизо климатичните записи с археологически доказателства за нестабилност, сочи изследване, публикувано в списание Science Advances.
Въпреки че причината – или причините – за упадъка на маите на полуостров Юкатан все още са неясни, много учени смятат, че сушите са играли основна роля. Предишни проучвания показват, че дългогодишни суши са се случвали в Южно Мексико през девети и десети век, в така наречения Терминален класически период. Популациите на маите в региона са намалели през това време, докато други са процъфтявали по̀ на север, където климатът е бил по-сух.
ОЩЕ: Маите наброявали 16 милиона в разцвета си – два пъти повече от населението на Ню Йорк
Сталагмит в пещерата Грутас Цабна на полуостров Юкатан е помогнал на изследователите да оценят сушите, които са засегнали маите през периода на Терминалната класическа епоха. Mark Brenner / University of Cambridge
„Този период в историята на маите е бил обект на интерес от векове“, казва съавторът на изследването Даниел Х. Джеймс, който е провел изследването, докато е бил докторант в катедрата по науки за Земята в университета в Кеймбридж.
„Има множество теории за това какво е причинило колапса, като например промяна на търговските пътища, война или тежка суша, базирани на археологическите доказателства, които маите са оставили след себе си. Но през последните няколко десетилетия започнахме да научаваме доста за това какво се е случило с маите и защо, като комбинираме археологическите данни с количествено измерими климатични доказателства.“
ОЩЕ: Археолози откриха гробница на първия владетел на маите в Каракол
За да разберат по-добре моделите на валежите по време на Терминалния класически период, Джеймс и колегите му са изследвали годишните слоеве на растеж на сталагмит от пещера близо до Текох, община в Юкатан. Подобно на дървесните пръстени, тези слоеве записват информация за това колко вода е получил сталагмитът от вода, капеща от тавана на пещерата през дадена година. Различията в химичния състав на всеки слой дали на учените информация за валежите през влажния сезон всяка година, който продължава от май до октомври.
Daniel H. James et al. / Science Advances, 2025
„Познаването на средногодишните валежи не ви казва толкова много, колкото знанието какъв е бил всеки отделен влажен сезон“, каза Джеймс, който сега е археолог в Лондонския университетски колеж. „Възможността да изолираме влажния сезон ни позволява точно да проследим продължителността на сушата през влажния сезон, което определя дали ще има реколтата, или тя ще се провали.“
Екипът открил доказателства, че е имало осем влажни сезона на сушата, продължили повече от три години между 871 и 1021 г. сл. Хр., някои разделени само от една влажна година. Тези продължителни сухи периоди биха застрашили земеделието на маите и евентуално биха причинили глад, казват изследователите.
Въпреки че маите в региона внимателно са управлявали водата си в резервоари и цистерни, сушите вероятно са били достатъчно тежки, за да дестабилизират регионалната столица Ушмал, пишат изследователите в проучването. Маите са спрели да строят паметници и да изписват дати върху тях по време на тези периоди на суша, а политическата система на мястото се е сринала няколко години след най-тежката суша.
Учените изследват обекта Лабна в Юкатан, който маите, изглежда, са изоставили през Крайния (терминален) класически период. Mark Brenner / University of Cambridge
Но други обекти, като близката Чичен Ица, успели да устоят на сушите. Въпреки че надписването на дати върху паметниците е спирало по време на сушите, обектът се е възстановил, вероятно защото са разчитали на обширната си търговска мрежа за култури от Централно Мексико, отбелязват изследователите.
Тези изводи помагат за оформянето на по-ясна картина на упадъка на маите в Юкатан през периода на Терминалния класически период и ще позволят на учените да сравнят по-подробни климатични записи с археологически доказателства.
„Не беше възможно директно да се сравни историята на отделните обекти на маите с това, което знаехме преди за климатичните данни“, казва Джеймс в изявлението. „Сталагмитите ни позволяват да получим достъп до фините детайли, които ни липсваха.“
