Гражданската нищета - предлагам този израз като антипод на гражданската активност - е състояние, което познаваме отлично. Страстна незаинтересованост към всичко, истинска школовка на невъзмутимия дух. Ако си представим държавата като нервна система, която реагира на различни стимули и дразнения, нашата има нещо общо с йогините - онези индивиди, прекарали половин век в медитация, за да постигнат съвършеното изключване. За такова вцепенение става дума. Само че без философската цел - а просто ей тъй.
Горното аскетично положение може да обясни много неща. На този принцип например "Нoвото нaчало" стана факт. Заслугата сега съвсем сериозно по телевизията да се вижда как се задава въпрос на Пeeвски, съвсем сериозно той му отговаря, съвсем сериозно това да се предава по всички медии и сайтове, не е изцяло негова. Заслугата е пак на гражданската невъзмутимост. Тя впрочем има и един страничен, халюциногенен ефект. Гледайки Пеевски по телевизията, зрителят например си дава сметка, че с нищоправенето си е спомогнал един мираж да се материализира и даже се изненадва колко далеч миражът може да стигне. Никой не отчете нашия принос за това. Никой не ни поздрави за добре свършената работа. Колкото по-голяма е политическата ни безтегловност, толкова повече абсурдът набира тегло и си тежи на мястото. От нашата страна на везната ние бяхме изрядни.
В тази позната рамка обаче има и нещо ново, може би непредвидено. То е че оттук насетне слонът в стаята все по-често ще се замества от друг, хартиен. Класическият пример тук е еврото. Изпитание с множество неизвестни, но несравнимо по важност с простичкото обстоятелство, че държавата се управлява от олигархия. Напълно ясно е, че оттук насетне всяка социална и икономическа криза ще се обяснява с еврото, че то ще се превърне в универсална тема, че ще набие още по-дълбоко в земята погребаните въпроси за корупцията, справедливостта, престъпленията. Вместо това ще се следят със задаен дъх процентите за инфлацията, ще се смята цената на храните, ще се правят сравнения между супермаркети в чужбина и в България - така сякаш причините не трябва да се търсят много по-високо и на единственото носещо отговорност място: властта.
Тя е безинтересна. За нея няма смисъл да се говори. Всичко поскъпва. Това е новото нормално.
Автор: Райко Байчев
