Как да отправяш критики към властта, но да се съхраниш като новоизлюпен комформист

Основният проблем - изпада се в морален капан, който преди бе немислим: няма я Фандъкова и Борисов на власт, а Борис Бонев не е в опозиция. Накъде да се насочи столичния гняв тогава, при липса на обичайните адресати? Нима е възможно например да се насочи към Васил Терзиев? Напълно невъзможно е, понеже той, както е видно, е отскоро във властта. И е възможно след 2-3 години пак да е отскоро във властта. Ако помните например първия мандат на Борисов, (2009-2013), това бяха едни четири години, в които "това ми е завещано от Станишев и тройната коалиция" бе най-употребяваното изречение и работеше безотказно - работеше дори и при завръщането му по-късно, след паузата с протестите срещу Пеевски. Няма причина сега да не стане същото - "наследството на Фандъкова" може да се ползва безотказно като универсално обяснение. Не съществува по мечтан комфорт за всеки управник от гръмкия провал на предишния. 

Но Терзиев ще се оправи, не за него става дума, а за недоволния гражданин, който не стига, че е недоволен, но и страда от един, да го наречем така - възпитан комформизъм. Този гражданин впрочем отскоро е научил, че е възпитан комформист и това малко го е изненадало. Той  вече има кратък опит: откакто ПП взеха, че се коалириха с Пеевски. Тогава същият гражданин е почувствал едно странно, ново и неловко чувство, което го кара да си премълчи, след като е крещял по площадите години наред и е смятал, че фигурата на моралното възмущение му отива толкова много. Сега максимумът на същото морално възмущене е да се лайкне статуса на Ицо Хазарта, който от кумова срама пусна едно изречение срещу изцепката на Лорер; толкоз, достатъчно, браво на опозиционните гласове.    

Затова, към темата: как да се протестира срещу различни проблеми в София, без да засегнеш своите? Първо, предлагам наистина да продължава да се атакува Фандъкова. И след 1 и след 2 години, пак. Как например Кирил Петков излизаше на протест, когато е на власт и продължава да го прави? Човек не трябва да се отказва от сладките преимущества да бъде протестиращ, да бъде опозиция, дори на цената на когнитивния дисонанс. Следващ съвет: може да се ползва "езопов език". Какво е "езоповият език"? В годините на цензура ловък начин с преносни значения, намеци, метафори и други хитрини, да се каже това-онова, така че всички да се сетят какво имаш предвид, но да не могат да го докажат. Може да послужи идеално и сега. Трето: просто не споменаваш никога управата и адресираш гражданското недоволство към празното пространство, към небитието. Например: "Как е възможно в европейска столица да се случи това и това и това и това". И тук просто едновремешното второ изречение, което започваше така: "Госпожо Фандъкова, не смятате ли, че ..." - ей това изречение си го спестявате и остава само първото. Така, както става в хубавите разкази, където героят вдига глава с гняв нагоре и отправя мъката си към Бог, към звездното пространство и Вселената, можем да направим и ние. По подобен начин ще задоволим както потребността си да изразяваме възмущение, така и нуждата да не излизаме от зоната на комформизъм, в която се оказа едно приятно-спарено, въобще - чудесно. 

Автор: Райко Байчев