Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Блокирането на международното правно признаване под конституционното ѝ име Република Македония в рамките на Организацията на обединените нации, поради наложения „спор за името“, от южната съседка Гърция, която смяташе, че използването на името Македония предполага териториални и иредентистки амбиции на страната ни към едноименния гръцки регион в Северна Гърция с името Македония, роди новия македонски национализъм в независима и суверенна Македония. Kойто по някакъв начин беше потиснат в рамките на СФР Югославия, когато страната ни беше само една от шестте съставни републики на общата държава.
Блокирането на международното утвърждаване на Македония от южната съседка, огромните протести в Солун с транспарантите „Македония е гръцка“, съчетани с появата на етнически албански вътрешен национализъм, беше плодородна почва в самата Македония за раждането на първите националистически партии на македонска земя.
Благойче Атанасоски
На първите многопартийни избори през 1990 г., именно поради възхода на македонския национализъм, новосформираната ВМРО-ДПМНЕ, която беше дясна опозиция на тогавашния управляващ Съюз на комунистите на Македония (СКМ), трансформиран в СКМ - Партия за демократична трансформация, а след това в Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), се очерта като победител. Националистическата реторика и отказът на десните популисти и националисти да сформират правителство с етническа албанска политическа партия, въпреки победата на първите парламентарни избори, доведоха до невъзможност на ВМРО-ДПМНЕ да сформира стабилно политическо правителство.
„Наследниците“ на Михайлов и Александров са сърбомани
Поради тази причина първото демократично правителство в Македония е експертно правителство, създадено от професори, но подкрепено от повечето релевантни политически партии.
От този момент нататък дясно-националистическата партия, заедно с първия си лидер Любчо Георгиевски, е анатемосана, не само като антиалбанска, но и като „българска“, за да се дистанцира от завладяването на властта. Този етикет е валиден за тази политическа партия до 2003 г. и по време на управлението ѝ от 1998-2002 г., когато катастрофално губят изборите на легендарния „15 септември“. Тоест, до момента, в който Л. Георгиевски „абдикира“, а на негово място, за да ръководи партията, идва Никола Груевски.
От този момент нататък настъпва своеобразен „коперникански“ обрат, както в политиката, така и във възприятието за тази политическа партия, която остава на власт най-дълго време, последователно по време на мандата на Груевски (от 2006-2017 г.). Именно оттогава нататък, възприемана като „българска“ партия, ВМРО-ДПМНЕ, под ръководството на Груевски, се превръща в „древномакедонска“, антиалбанска, но най-вече със силно антибългарско настроение. И се превръща в един вид, първо латентно, а след това дори открито просръбска политическа партия. Казано, пълен погодок , за историческите спомени на средностатистическия македонец, за това кои сред съседите му са негови „врагове“, кого трябва да мрази, а кои са негови „братя“ и кого трябва да обича и уважава. Невероятно, но факт.
Така наречените наследници на историческата ВМРО, тоест на легендарните Тодор Александров, Александър Протогеров и Иван Михайлов, реорганизират политическата партия, самопровъзгласилия се наследник на ВМРО, в един вид просръбска и антибългарска организация. Всичко това би било невероятно, само ако някой погледне нещата от страни и не може да обясни тези на пръв поглед поразителни, бих казал дори шизофренични ситуации. Но ситуацията е проста, елементарна и проста като боб. От конгреса на тази партия, в Охрид, през вече далечната 2003 година, тази политическа партия, според мен, е превзета директно от сръбските служби и работи изключително в интерес на сръбските интереси, тук в Македония.
Без лустрация Македония не може да продължи напред!
Ако човек хвърли бегъл поглед върху политическата сцена в Македония в началото на 90-те години и направи политически анализ от днешна гледна точка, ще осъзнае, че за наследниците на комунистите, т.е. днешния СДСМ, тогава е важало правилото, че са просръбски или проюгославски, докато ВМРО-ДПМНЕ е била антиюгославска (антисръбска), т.е. с пробългарски възгледи. Тези, които познават добре ситуацията, тези, които са много добре информирани, обаче казват, че около най-близкото политическо обкръжение на първия лидер на ВМРО-ДПМНЕ, всеки един от тях е бил сътрудник на тайните югославски (КОС/УДБА) служби, т.е. агенти под прикритие в политическата партия, която открито е била смятана за антиюгославска и антисръбска, с широко разпространено обществено мнение, че е пробългарска.
За съжаление, всичко това е в рамките на спекулациите, и на разказваните наративни истории и градски легенди, защото няма официални доказателства за това няма: Македония е рядка, може би единствената държава в посткомунистическото пространство след падането на комунизма през 1989 г., в която и до днес, почти четири десетилетия по-късно, все още не е извършена истинска, прозрачна и автентична лустрация, която да покаже кои са били сътрудниците на тайните служби. Не е случайно, че днес Македония се оказва, потънала в това държавно-правно и икономическо блато, от което не само че не може да излезе, но потъва все по-дълбоко и по-дълбоко.
