Интервютата на Мон Дьо с българските политици са много умилителни. В тях рядко ще чуете нещо политическо, но заглавието поне не лъже - става дума за "Портрети на властта". Следователно не острото питане, а облото портретиране, е това, което е водещото в разговорите. Изглеждат, разбира се, странно на фона на политическите жанрове, но и са повод да ги обсъдим - как всъщност може да бъде питан политик? Вече всякак.
1. Подкастът: Отмъстителят на телевизиите
Какво е подкастът? Ето определение: това е разговор, в който гостът и водещият не крият симпатиите си един към друг, а често не успяват да скрият и обожанието. Подкастът е и големият отмъстител на телевизионното интервю, защото десетилетия наред то бе твърде кратко и твърде безсмислено. Подкастът елиминира голямата скука на сутрешния блок: жанр, който достигна своя апогей в 00' и 10'те години и в който идеята за "всички гледни точки" изглеждаше така - на една маса има трима гости и двама водещи, всеки разполага с по 40 секунди, в които да развие теза, която изисква 40 минути. Двама от гостите са поканени колкото да създадат някаква изкуствена симетрия в разговора (спомнете си например колко дебати имаше на темата "за или против на пушенето на закрито" и че наистина се е налагало да изслушаме какво има да каже Андрей Слабаков по темата); тъкмо позахапеш за какво говорят и всичко свършва рязко. Влизат нови трима гости и пак така до пълно оглупяване.
Подкастът се справи с тази налудност с обратното решение - дълъг и бавен разговор. Но покрай победата дойдоха и някои поражения.
Например това - че нищо не надува толкова много въздух в политическия балон, колкото подкастът. Най-добрият подкаст е онзи, в който водещ, гост и публика са на едно мнение, готови са да прекарат близо час в утвърждаването му, и да го направят така изкусно, че след три дни да ти докарат абстиненция - политическият допамин трябва да се запълни отново. Разбира се, след сто такива опиатни цикъла, вече си готов-сготвен - това, което мислиш, вече го мислиш по инерция, защото е тъй да се каже "събскрайбнато". И просто искаш да го чуваш, като любима песен на рипийт. Който не се е поддавал на насладата от пълното съгласие, който не е изпитвал чудната хармония между думите, които долитат от телефона, и собственото му ухо, нищо не е видял.
2. Рийл-Епилепсия
Меме-Епилепсията е друго визуално преживяване. Всяко интервю е повод за вайръл рийл, който да порази съзнанието на скролваща публика - най-жадната за зрелища публика. А и май единствената. Политиците, разбира се, знаят това и докато говорят, имат едно наум - казаното от тях ще се превърне в шест шорта, които са си цели шест шанса алгоритъмът да се закачи за някой от тях. Тук даже се стига до парадокс - гостува се в телевизията, но е все тая кой ще я гледа в реално време, просто телевизионното студио е добър терен за рийлове, които да се разиграят по-късно.
Дебне обаче и опасност. Вражеският лагер не спи и също иска да направи 6 рийла от твоето гостуване, но с изцепки. Пази се, внимавай. И научи твоя монтажист пък да дебне тях.
3. "Вие защо сте такъв боклук"
Следващият вид интервюта обозначаваме с това заглавие единствено, защото е най-прецизно. Жанрът беше наложен от "Неизбежният Караколев" и разработен докрай от един адски смущаващ човек, който се казва Симотека или нещо такова. Тук идеята е следната: причакваш политик, завираш му микрофона в главата и го питаш вие защо сте такъв боклук. Има някаква вариация на изреченията, но те винаги обслужват това централно питане. По едно време просто почваш да му крещиш в лицето едно и също, вдигаш му скандал, зашиваш му шамар и го проклинаш до пето коляно. Крайната цел: да предизвикваш т.нар. rage bait - част от публиката гледа от ярост към политика, другата част от шок.
4. AI slop
AI слоп означава, че някой стои в Kling и като пълен идиот рефрешва едни промтове за изображения, в които да сложи фес на Костадинов, бижута на Асен Василев, кюлчета на Бойко, зулуско лице на Слави, баница на Корнелия Нинова, зелен чорап на Радев и всички те примерно да изпеят някаква песничка, която да се завърти по тролската фабрика. Калкулацията гласи: някъде между вдигането на цената рам паметта, дълбоката инфантилизация и разхода за токени ще се създадат едни 20-30 вайръл клипа, които да придадат мъничко електорална сила на когото трябва.
Като за 3.5 милиарда години еволюция - толкоз.
Автор: Райко Байчев