Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Северна Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Преплетената история на малките балкански народи и държави (в глобален контекст), създадени предимно като национални държави през XIX и началото на XX век, и изграждането на наратива за „специалността, невинността и жертвоготовността“ на почти всеки народ на Балканския полуостров, прави отношенията между балканските държави толкова сложни днес, в съвременния XXI век, когато повечето от тях са членове на наднационални европейски организации, в които се споделят общи човешки и цивилизационни ценности, от типа на тези в самия Европейски съюз.
Така днес хърватите, от тяхна гледна точка, които са членове на ЕС и НАТО, смятат, че сърбите в началото на 90-те години, по време на разпадането на Югославия, са били агресори на родината си и че са се освободили от агресора в „отечествената“ война. От друга страна, сърбите смятат, че хърватската държава е изгонила над половин милион етнически сърби от вековните им домове от хърватска територия, извършвайки своеобразен етноцид. Сърбите смятат черногорците за „дегенерирани“ сърби, които говорят диалект на сръбския книжовен език, а черногорците смятат сърбите за тези, които искат насилствено да ги асимилират. И накрая, сърбите смятат косовските албанци за насилствени заселници в исторически древната свята сръбска земя Косово, които с помощта на САЩ и Запада създадоха незаконна барака - държавата Косово в южната част на Сърбия, докато косовските албанци я смятат за своя страна, а сърбите са ги потискали и систематично са ги прогонвали през цялата история.
Благойче Атанасоски
Моята продължителна борба с „вятърните мелници“
Какво можем да кажем тогава за взаимното възприятие в кода на паметта на българите и македонците? Днес България, като член на ЕС, смята, че Македония систематично отрича правата на етническите българи в страната ни, изфабрикува и институционално фалшифицира собствената си история за свои нужди, отричайки историческата истина, и следователно е използвала инструмента на вето, за да не продължи македонската европейска интеграция, докато Македония (четете македонците), в по-голямата си част, да не кажем в огромно, близо 100% мнозинство, вярват, че „българите са татари, фашисти, окупатори и отричащи“ македонския език, идентичност и история, както през цялата история, така и в наши дни.
Тогава, в тези диаметрално противоположни позиции, които продължават от десетилетия, как можем да намерим най-малкия общ знаменател, за да можем да „заровим томахавката“ и да продължим напред, изграждайки цивилизовани, европейски и нормални взаимни добросъседски отношения? Като човек, който абсолютно напълно познава македонския колективен дух и манталитет, който познава и македонската (реална) история перфектно, без „косъмчета на езика“, се опитах чрез моите изяви, колонки, изявления и статии да хвърля нова светлина върху името на македоно-българските добросъседски отношения.
В едно такова замърсено общество, напълно „сърбизирано“ по култура, манталитет и поведение, веднага получих етикета „българофил“, който, честно казано, нося още от гимназиалните си години. За което изобщо не съжалявам, напротив. От друга страна, преди да бъде използван инструментът вето, аз писах, апелирах, да не кажа умолявах, тогавашния български политически елит, в името на нашите общи предци като Андрей Ляпчев, Димитър Талев, Димитър Благоев, Димитър Гюзелов, Симеон Радев и стотици и хиляди други, в името на смесената кръв от двете страни на Осоговската планина , да не използва ветото като инструмент за международна победа на Белград и Москва, отново по македоно-българските отношения. Доразвивайки историческата вина за грешната българска политика и дипломация по отношение на македонския национален въпрос, веднага бях етикетиран като „македонист“. И човек се пита и си задава по кой знае колко начина, простия въпрос: възможно ли е да се достигне и докосне истината, или чувството , защото в социалните науки, приемем, че няма единна и пълна „истинска истина“, а по-скоро да се стигне до някакво обективно възприятие на нещата, така че със студени, трезви глави да се приеме миналото, такова каквото е, и да се изгради мостът към общо споделено бъдеще в Европа!?
Македоно-българските отношения по петите на френско-германските?
И си казвам: толкова ли е трудно да бъдеш поне 1/10 от французите и германците или, ако щете, като германците и поляците, въпреки всички ужасни взаимни исторически връзки на войни, завоевания, отричания и прогонвания, днес в името на общото (европейско), проспериращо бъдеще, да си оставил настрана всички онези „недоразумения“, за да изградиш модерни и богати, социално организирани общества, в които хората ще функционират? Толкова ли е трудно, в ситуация, когато виждаме, че както в Македония, така и в България имаме масова емиграция към развити западноевропейски и отвъдморски страни, огромно обезлюдяване и разрушаване на цели села и цели градове? И че освен икономическото, инфраструктурното, бизнес, и културно-социалното развитие на столицата Скопие, може би само до известна степен и на Струмица и Кавадарци, всичко останало се срива и стагнира в Македония? И че в България е същото, че освен София, Пловдив, Варна и Бургас, и вероятно още няколко по-малки града, всичко останало е оставено на разруха и забрава? И че пред подобни факти, които се случват пред очите ни, ще продължим да си „вадим“ очите, спорейки за минало, което не може да се върне, камо ли да се промени!
