Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
В македонската обществено-политическа общност се носят легенди и митове, че в началото на 90-те години на миналия век, по време на разпадането на бившата обща държава, СФР Югославия, уж е имало план за „разделяне на Македония“ между тогавашна Сърбия на Слободан Милошевич и Гърция на Константинос Мицотакис, бащата на днешния гръцки премиер Кириакос, т.е. все още международно непризнатата държава, която да бъде териториално разделена между настоящите си северни и южни съседи.
Разбира се, тези „пазарни приказки“ никога не са били потвърдени от официални сръбски или гръцки политически представители, но всичко това е само неформален, преразказан задкулисен разговор между нашите политически представители от онова време. Но едно интервю с първия министър на външните работи на Македония, университетския професор по международни политически отношения в Юридическия факултет в Скопие, Денко Малески, дадено на един от нашите ултрапопулярни журналисти, отваря тази тема и дилема и казва: на конференцията на тогавашната Европейска икономическа общност бяхме поканени във формат на всичките шест президенти на съставните републики на Югославия, заедно с външните министри на съответните държави-наследници. Присъстваха и представители от самата ЕИО, както и дипломатически булдозери от най-могъщите европейски държави, за да обсъдят съдбата на Югославия.
Тогава министърът на външните работи на Великобритания, по това време влиятелна държава-членка на Съюза, седна до мен, взе салфетка и ми прошепна: „Виждаш ли онзи дебелак (известен още като Милошевич), който седи на масата срещу нас?! Той, заедно с гръцкия премиер, мисли да раздели вашата страна. Когато ми каза това, аз просто изчаках срещата да приключи и веднага да информирам президента Глигоров. След края на срещата веднага му съобщих това и той много се разстрои. Когато се върнахме в Скопие, се срещнахме с тогавашния вицепремиер на нашето правителство Блаже Ристовски, за да разгледаме нововъзникналата сложна ситуация около страната ни, която все още се бори за международноправно утвърждаване и членство в ООН“, казва Малески, който все още е жив свидетел на събитията от началото на 90-те години, когато се раждаше македонската независима държава.
Благойче Атанасоски
Опасни времена на война!
Опасявайки се, че в съответствие с историческите обстоятелства и миналото на Македония, в такава катастрофална за македонското държавно-правно развитие ситуация, съседна България несъмнено ще се намеси, ако види навлизането на сръбската и гръцката армия в Македония, и че етническите албанци вътре също ще се вдигнат на бунт, казва Денко, решихме да информираме първия демократично избран президент на България Желю Желев за тази информация. Когато на срещата с президента Желев, нашите най-висши политически представители му предадоха точния текст на разговора на Малески с висш представител на влиятелна държава-членка на ЕС, за адския план на Милошевич и Мицотакис, той само се засмя и шеговито коментира, вероятно за да ги успокои, казвайки: „Не се притеснявайте, България нито има такъв план, нито ще участва в подобно нещо. Това не е 1913 г., сега имате отделна държава, с отделна идентичност.“
Тогава, казва Малески, ние с президента Глигоров се успокоихме, тръгвайки за Скопие, за да не се повтори съдбата на „Букурещ 1913“. Тази история, от човека, участвал в „раждането“ на първата независима македонска държава, е само малко доказателство и демонстрация на това колко болезнено, трагично и трудно е било създаването на международно призната държава, при такива геополитически и балкански обстоятелства, на разпадането на една бивша държава, характеризираща се с „братство и единство“, която се срина в кръв до колене. Ето защо за мен е много болезнено, преди всичко, когато виждам как не едни обикновени граждани, които имат такова умствено развитие и такава степен и коефициент на интелигентност, за която се твърди, че им е дадена от Бог или природата, а определени политици и политически елити, у нас, които гледат толкова доброжелателно на този период, вярвайки, че просто така се е родила македонската независимост и македонската държавност.
Ще се научим ли на благодарност?
Сякаш международната политическа сцена в и около Македония е същата тогава, както е днес, като член на ООН, член на най-мощния военен съюз НАТО и кандидат за пълноправно членство в Европейския съюз. Невероятно е как на нашите политически елити им липсва такова елементарно чувство за държавност и благодарност към паметта на онези, които в онези, едни от най-трудните моменти за вашата страна, ви помогнаха, дори и устно, гарантирайки с авторитета си на държавен глава и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на съседната ви страна, гарантираха вашата сигурност.
Всички държави по света са имали повече или по-малко труден и трънлив път към осигуряване и постигане на пълната си политическа свобода и независимост. Всяка, разбира се, по различен път, в различен исторически контекст. Македонската, за разлика от някои бивши югославски държави (като Хърватия или особено Босна и Херцеговина), не е спечелена с кръв, освобождавайки се от агресора. Може би затова ценим свободата и независимостта толкова малко. И сме благодарни на приятел, който познава себе си в нужда!
