Тази събота (14 март) по Нова телевизия тръгна ново предаване – „Комбина”. Откровено казано не съм имал нерви да го гледам цялото – кой ще гледа в събота следобед толкова време някакво си токшоу, но все пак изгледах частта на социалния експеримент. А тя беше много интересна.
Какво се случи накратко – журналисти на предаването влязоха в парламента, като се представиха за чужд репортерски екип. И започнаха да задават въпроси на милите ни народни представители – на някои от тях на английски и немски език, защото са си писали в биографиите, че знаят тези езици, на други – тематични въпроси. Например какво да правим с акциза върху детските стоки – такъв в България няма, както и за филхармонията в културната столица на Европа за 2019 година Велико Търново – нито в старопрестолния град има филхармония, нито той ще е културна столица на Стария континент – ще е Пловдив.
Експериментът беше крайно интересен, защото показа един много сериозен дефект в българското общество – масово не умеем да си признаваме, че не знаем. Не е срамно, никак даже – който твърди, че знае и може всичко, значи е лъжец. Но когато лъжеш какво знаеш, ставаш и за смях. А смехът става крайно тъжен, направо през горчиви сълзи, щом отговорните за управлението ни не признават какво могат и какво не.
Другият сериозен дефект, който видях, е дефект на демокрацията (ни). И той е – в специализирани области важните решения се вземат от аматьори! Защото въпросите за икономиката, за културата бяха задавани на депутати, които са членове на съответните ресорни комисии в парламента. Отговорите са категорични – само по един-двама от тези депутати знаят за какво става въпрос. За какво тогава са ни останалите? И това ли е демокрацията – един-двама решават, защото другите са безгласни пионки?
Ами не, мерси на такава демокрация. Който не знае, не може и не иска, да не се занимава с неща, касаещи всички ни. Стига вече! Докато начело стоят не тези, които могат и искат, не само в България нещата ще са сбъркани. При нас са по-сбъркани, отколкото в други държави, защото начело са тези, които тотално не могат и не искат. Хайде поне първите да се махат – вторите с достатъчно стимул – може и бой, биха могли да са полезни.
Автор: Ивайло Ачев
