Коронавирус: От нулевия пациент до нулевата 2020-та

Човешко е подхлъзването в представата за края на годината като някакъв завършек, от който насетне предстои нещо ново и по-хубаво, а неприятностите остават назад. Но има една - главна неприятност - която не само, че няма да остане назад, но ще задава ритъма на живот все по-отчетливо. 

Ще нарека тази неприятност, най-кратко, така: тираничната йерархия на числата. 

Тази йерархия занули 2020-та, доколкото я превърна в година, в която числата задаваха всички мерки и решения. Нека ги изброим: за медицината - числата на заболелите, за икономиката - числата на рецесията, за стоковите борси - числата на биткойни, за медиите - числата на трафика, за бизнесите - числата на бюджета им. И нищо чудно, че 2020-та ще остане в историята и като най-малко човешката година; година, в която всичко човешко се взриви в цифрови показатели, които внушават измамно стабилна основа, в която, понеже всичко се измерва, значи всичко е и стабилно. 

Но не е. 

В историята често се появява нещо, което се нарича "черен лебед" - неочаквано събитие, за което никой не е предполагал, че ще разгърне катастрофални последствия. И ако е ясно, че коронавирусът е черният лебед в медицината, появата му освободи много други черни лебеди, за които се говори малко и рядко. Ще ги посоча интуитивно.

Инфодемията, в която непрекъснатото съветване до медийни източници, дори и те да посочват обективна информация, се превърна в обсесия.

Конспиративните теории, които набиха още по-дълбок клин и заради които ще живеем във все повече поляризиран свят.  

Грижата за здравето, която вече прекрачи границата и встъпи в много или малко световна хипохондрия. 

Зловещите политически разделения, в които коронавирусът се обмисля като електорален трамплин и се използва от, както бе наречена от един умен човек, ковидокрация.  

Отрязването на всякакъв тип дискусии, които се ангажират с психологическите последствия от годината, влиянието ѝ върху семействата, приятелството, потребността от жив контакт, защото всичко това не може да се измери и оттам се декласира като ирелевантно. 

Голямото упование на 2020-та е, че беше година, в която черният лебед беше внимателно анализиран, следен, атакуван, проучван до последното перце. Но не беше един.

Автор: Райко Байчев