Коронавирусът и бежанците – извънредно положение, локдаун, прецакано положение!

Това е само един от вече множеството примери колко струват т.нар. народни избраници. Още по-жесток пример е как имаше максимум 50-тина депутати вчера (18 август) точно когато се обсъждаше в Народното събрание какво ще е началото на учебната година заради коронавируса! Отдавна е казано – Съединението прави силата. В България не сме виждали съединение от 1886 година!

При това положение вече няма начин да не се замисли човек тези хора в парламента осъзнават ли какво става? Осъзнават ли какви са приоритетите всъщност? Осъзнават ли какво е приоритет? Непосредствената заплаха за здравето на нацията Е ПРИОРИТЕТ! Непосредствената заплаха за сигурността на нацията Е ПРИОРИТЕТ! Тези два приоритета със сигурност не съвпадат с по-дългосрочни реформи като съдебната, здравната, образователната, които са определящи за бъдещето ни, но въпросът сега е кое е по-важно.

Съвсем наскоро участвах в игра, която беше следната – намирате се на яхта в Тихия океан, най-близкия бряг е на около 1000 морски мили от вас, яхтата потъва. Успявате да се спасите, като се качвате в малка, но здрава гумена лодка и можете да вземете 15 предмета, които най-общо казано бяха разделени в 2 категории – храна, питейна вода и предмети, с които ще можете да подадете сигнал да ви спасят. Кое ще вземете първо? Е оказа се, че най-правилно е първо да вземете предметите, с които можете да подадете сигнал за помощ! Тоест, подходът е, че най-големият шанс да се спасите е да успеете да обърнете внимание на някой, че имате нужда от помощ, а не да вземете храна и вода и да се надявате, че ще изплувате 1000 морски мили и сами ще се спасите! Но трябва да се поогледате малко и да помислите, та да се сетите.

Подобно сега е положението и с развиващите се кризи. Избраните да ги решават правят всичко друго, но не и да мислят как да ги решат, кое е приоритет, за да се стигне до изпълнение на решението. Не се поема никаква отговорност, няма адекватни планове, всичко се размива. А тепърва ще става по-лошо – с коронавируса, с Афганистан.

Считам, че за коронавируса изтървахме всички влакове. Абсолютно никаква държавна политика за ефективна ваксинационна кампания нямаше. В момента това ни е оръжието – не е 100% ефективно, не е абсолютно винаги и при абсолютно всички случаи безопасно, но е в пъти, в пъти, в пъти, в пъти, в пъти, в пъти по-добре, отколкото без ваксина срещу коронавируса. С ваксина шансът да свършиш в болница или в ковчег намалява драстично – толкова е просто! Колективен имунитет най-вероятно няма да има, но ако умиращите и хоспитализираните намалеят, това е успех - защо се отказваме от него, защо?! Това не беше достатъчно добре обяснено и наложено, повтаряно, потретвано, подесетвано, защото няма политическа воля – 80% от българите не са ваксинирани и е явно, че разчитат "да не им се случи" или "ще го мислят, като им дойде до главата" т.е. сигурна рецепта за грандиозен провал. Дали ще е Бойко Борисов или Румен Радев, що се отнася до общественото пробуждане резултатът е един и същ. И не, не е имало толкова по-велико ниво на ваксинация при Борисов – за да можеше сега да сме на високи, като в Европа нива! По негово време говорехме как трябва да има по 50 – 100 000 ваксинирани на ден, а само в ЕДИН ДЕН стигнахме 38 000 – през другите дни не бяхме дори близо до това! А думите на проф. Андрей Чорбанов как си имало вълни навсякъде независимо от нивото на ваксинацията, ще ги коментирам така - да погледнем при тези вълни колко претоварени са здравните системи там, където има повече ваксинирани и там, където няма. Всичко това нямаше да го обсъждаме, ако имахме точна статистика и постоянното ѝ обновяване, повтаряне, потретване, подесетване - колко ваксинирани са се заразили, колко са отишли в болница, колко неваксинирани са се заразили, колко са отишли в болница, колко преболедували пак боледуват и колко от тях са в болница!

Също вчера, образователният министър проф. Николай Денков даде пример – в Испания има огромен брой ваксинирани, защото общественото съзнание е съгласно, че така се пазят уязвимите. Ваксинираш се, за да пазиш друг. Не си егоист, показваш обществена мисъл, мисъл за другия, за всички. В България е обратното – който иска да се пази, да се ваксинира. Сам. Нищо, че като си ваксиниран, няма да товариш здравната система така, че да не колабира и да трябва да се затваряме. Ти си страхливец, промит ти е мозъкът, слагай си там парцали на муцуната и докато спиш. Като онзи велик пример с маските – не разбрахме, че като ги носим, пазим другите, а другите като ги носят, пазят нас и така се пазим всички!

За бежанците от Афганистан – оградата на Валери Симеонов да ни е яка! Само дето дори Великата китайска стена не е спряла монголските нашественици в Китай. Така че за Великата българска стена е ясно – и тук подходът трябва да е много по-различен, да се търсят съвместни инициативи със съседни държави и да се проучи и вземе най-доброто от гръцкия опит, което е възможно за нашенското подобие на държавни възможности. Засега – нищо такова!

Понеже всичко почва все повече да заприличва на кошмарен майтап, може би решението е следното – така да потъмночервенеем с корона, че да затворим всичко, включително за бежанците. Не че можем, но пък винаги бихме могли да помолим Ердоган, като обещаем да върнем Бойко Борисов да поуправлява няколко месеца!

Във времена на криза си проличава кой колко струва. Във времена на криза се раждат и лидери. Но най-вече, във времена на криза страдаме. С подхода "всеки за себе си" в България има да страдаме много! Кога ще разберем, че трябва да го променим?!

Автор: Ивайло Ачев