Медиите ще пропеят в един глас

Този закон мина под маската на осветляването и борбата с прането на пари. На пръв поглед – чудесно. На втори обаче влизаме в хипотезата за светлозелените и тъмнозелените. Знаете го този виц, предполагам – когато в САЩ вече белокожи и чернокожи станали равни, седят на спирката на автобуса и чакат. Идва той и трябва да се качат в него, но до този момент чернокожите са се качвали последни и сега става объркване кой как да влиза. Шофьорът обяснява – първо светлозелените, после тъмнозелените.

Новото любимо поле на Борисов – икономически кримки

България се храни с кримки – това може да ви го гарантира всеки, който поне малко се занимава с новини. А коя е кримката на деня,...

Прочети повече

В приетия вчера закон напълно съзнателно беше пропуснато издателите на печатни медии да се разкриват в новия публичен регистър към Министерството на културата. Те ще си подават декларации, вестниците им трябва да публикуват в първия за годината брой данни за собствениците си – точно когато още всички изтрезняват и имат още новогодишен махмурлук и това е. Другите медии, обаче, ще бъдат на показ – декларациите за собственост и за всеки договор с финансово измерение ще бъдат публични, в регистъра. Справедливо ли е? Не. Удобно ли е? Да, за КОЙ?! За този, който издава печатни медии – и КОЙ остана да издава в България печатни медии?

По въпроса с разкриването на договори, по които има плащания – чудесно. Защо няма такъв закон за банките? Там търговската тайна не се пипа обаче. Защо няма за търговците на горива, да видим кой откъде взема и да смятаме дали цените му са справедливи? Защо няма за всеки един икономически сектор – всички договори в публични регистри! С какво медиите са по-важни – с това, че усилията секторът да премине в едни ръце изцяло никога не спират! Извън изданията от орбита на Пеевски, като по-голяма медийна група остава само "Икономедиа", всичко друго е далеч като възможности за авторска журналистика, с изключение на сайтовете на телевизиите, но там концепцията е друга – по-важна, разбира се, е телевизията, но едно е да говориш по някоя тема 5 минути, друго е да я опишеш в 5 страници.

Ето така, под маската на по-доброто, куклите на конци защитават частни интереси, които ще повлияят много силно на цялото общество. Ще стане обаче тихо, невидимо – друго си е някой да застреля жена си и детето си, това привлича внимание, възклицания, възмущение, реакции. Но точно тихото и невидимото предполага раждането и на такива като убиеца от "Надежда" – защото социалната роля на медиите не се изключва с това да информират, а и с това да образоват, да възпитават. Дори сега, при статуквото преди този закон всеки от нас вижда колко изпълняват втората си функция. С нормативни стъпки като тази образованието съвсем ще иде по дяволите. Точно накъдето са се запътили устремно българските медии, без да спират и за секунда!

Автор: Ивайло Ачев