Под въздействието на еуфорията от мащабните антиправителствени протести през декември, в Gen Z средите решиха, че явно има мегдан за нишови искания, застраховани от заплахада за ново масово недоволство.
От студентската инициатива "STOP" обявиха, че искат стипендиите да се изравнят с минималната работна заплата, а семестриалните такси в университетите да бъдат премахнати. Заплашиха, че ако институциите и властта не ги чуят, ще напълнят отново площадите на страната.
Идеите им предизвикаха недоволството на останалите поколения с другите букви от азбуката. И разбираемо.
Още: Събуди ли се България? Бюджетът, протестите и падането на кабинета "Желязков"
Загубената връзка с реалността
Gen Z-тата понякога имат проблем с ограниченията на реалността, но те, уви, са част от живота. Такава реалност например е, че 35% от българите получават месечна заплата, равна или по-ниска от минималната в страната. На минимална заплата са над 450 000 души. Стотици хиляди хора, които работят всеки ден, много от тях в професии с висок риск, високи нива на стрес и отговорност. И изведнъж всички тези хора трябва да бъдат приравнени със студентите.
Втора болезнена реалност. Вече десетилетия майките не успяват да извоюват втората година от майчинството да бъде равна поне на минималната заплата. Но внезапно студентите решават, че изпитите им са по-важна дейност от отглеждането на деца и рязко заслужават да изпреварят майките по доходи.
Трета болезнена реалност. Лекари в големи областни болници получават заплати по-ниски от минималната. Надали нормален човек ще се съгласи, че да си студент и да си хирург, даващ 24-часови дежурства, е дейност с една и съща тежест.
На практика се иска да бъде открита нова професия - "студент", достъпна за абсолютно всеки зрелостник. Професия, в която нямаш никакви разходи, защото семестриалните такси са премахнати, а държавата ти плаща толкова, колкото може би изкарват родителите ти, но без да се налага да работиш. Има го малкия проблем с квартирата, но колко му е - следващото искане може да е безплатни общежития за всички, защо, нали, "ние сме младите, бъдещето е наше, иначе протести до дупка"...
Източник: iStock
Още: Годината на еврото и протестите: Геновева Петрова за 2025-а (ВИДЕО)
Не се адресират истинските проблеми
Проблеми във висшето образование действително има. И е похвално, че младите българи се замислят над тях. В случая обаче адресират грешните казуси.
Защо няма искания за намаляване на броя на университетите? У нас има цели 51 университета, като в някои се обучават под 1000 студенти, а в един - дори под 100.
Защо няма настояване за орязване на местата, които така превишават броя на кандидат-студентите, че дори в "елитните" ни висши училища не успяват да запълнят приема си?
Още: Подкупи и заплахи в нови скандални съобщения: Предлагат до 15 000 лв. на инфлуенсъри, за да мълчат
Защо не се повдига въпросът за качеството на висшето образование? България няма нито един университет в Топ 500, а съседни държави имат по няколко.
Фокусирането единствено върху финансово изгодни мерки прави много лошо впечатление. Оставя усещането, че става въпрос за пари, а не за принципи и не за политики.
Дела трябват, не думи
Gen Z поколението впечатли със своята гражданска активност, но идва време да я докаже. Защото скачането по площадите не стига. Gen Z-тата са най-малко гласувалата група на последните избори. Сега ще им бъде предоставен шанс да демонстрират мобилизация и ефективна гражданска позиция.
Защото всички поколения, опитали се да променят България, са били млади. И провалът им е пример как не се прави. Не се прави само с лозунги и с искания. Сега е моментът Gen Z да не допуснат да прекалят и да се изложат по същия начин, а да докажат, че наистина могат да бъдат различни.
Автор: Десислава Любомирова
