X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Национален суверенитет в рамките на ЕС - примерът Полша

4840
Национален суверенитет в рамките на ЕС - примерът Полша
Снимка: Pixabay

Конституционният съд във Варшава обяви някои европейски договори за несъвместими с основния закон на суверенната държава Полша. Всичко тръгна от една реформа на механизма за назначаването на съдии. Неуспешните кандидати за Върховния съд безуспешно се опитваха да атакуват процедурата пред Върховния административен съд на страната.

Казусът стигна до Европейския съд, който постанови, че дори и по конституционни въпроси европейското право е над националното. На този фон полският премиер Матеуш Моравецки поиска тълкувание от Конституционния съд на страната кое право има приоритет – националното или европейското?

С отговора на този въпрос стигаме до голямата разделителна линия в политическата ориентация на отделните слоеве от обществото в страните от Източна и Централна Европа. Едната група от хора, представена в Полша от Доналд Туск и сподвижниците му, изразява позицията, че европейското право стои над националното. Тази група от хора разглежда отказа от суверенитет като поет дълг при влизане в ЕС.

Това обаче отваря нови два въпроса. Първият е попитани ли са гражданите дали са съгласни да се откажат от това да живеят в независима държава с политическо-правна самостоятелност и изключителното върховенство на държавната власт? Вторият се отнася до ползите и вредите за "малките" в съюза.

Няма какво да се лъжем, френско-германският локомотив тегли влака от ЕС още от основаването му. Първо бяха Аденауер и Дьо Гол, после Кол и Митеран. Личностите се променят, но не и водещите сили. Влизането на по-малките държави в Съюза е съчетано с патерналистично мислене - да седнем на една маса с големите, които да ни изтеглят напред. Каква е мотивацията на големите да теглят малките на буксир е въпрос, чийто отговор упорито се отбягва.

Но към момента трябва да отчетем един важен факт - ЕС не е федерална държава. Точно това обаче е посоката, която са поели политици като Туск. Последователността е ясна - ЕС вече има своя валута, столица с изпълнителна и законодателна власт, данъци, флаг, химн и разговори за обща армия. Когато някой не иска да се съобразява с условията на Брюксел - следва изнудване чрез европейски фондове и "заплахата" за членството. ЕС притежава моркова и тоягата. Ако все пак нечии конституционни съдии си позволят да оспорят върховенството на "европейското право", идват и протести заради "угрозата" страната да излезе от съюза.

Тук стигаме и до втората група от хора, движения и партии, които искат съюз на суверенните народи. Често те са наричани "антиевропейски" от мейнстрийм медиите. Доста от тях всъщност се опитват да реформират ЕС отвътре, според своите разбирания. Пример за такива са правителствата на Полша и Унгария. Те възникват като естествен отговор на първата група, защото както знаем от третия закон на Нютон "всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие".

На Уинстън Чърчил се приписват думите, че "няма вечни приятели, но има вечни интереси". Полша е интересен пример в това отношение, с оглед на протичащите тектонични процеси между големите играчи. През последните години все повече се разбива сладникавото клише за евро-атлантическите ценности. Все по-видно става, че Великите сили дърпат чергата към себе си в ролята си на субекти със собствени приоритети и задачи. Точно тук идва удобният момент за малките да поставят условия, за да не се превърнат в своеобразен прът в колелата на едната или другата каляска. Идва и тактическият съюз по интереси с други малки играчи, в позицията на равнопоставеност. 

Тук изборът е Хамлетов - "да бъдеш или да не бъдеш" субект на собствената си съдба. Можем да бъде пасивни наблюдатели на поредната централизация и да предоставим нова доза правомощия на европейски чиновници и съдии. Да разчитаме на тях да ни "намалят корупцията", вместо да се наслаждават на огромните си заплати.

Или да поемем отговорност и да се опитаме да отстоим своя суверенитет и сами да решим проблемите си, а не да чакаме това да стори някой отвън. Примерите Полша и Унгария са приложими навсякъде, където има гръбнак това да бъде постигнато. Всяка държава може да бъде еталон за поведение, или вечно да бъде в преход и да търси къде да се "интегрира" и на кого да се кланя!

Автор: Тодор Беленски

Още от АКТУАЛНО:

Не ни пука за коронавируса и за стотиците умиращи докато не дойде до нас

Грешките на Слави Трифонов, които Кирил Петков е добре да не повтаря

Зеленият сертификат за коронавируса - да или не

80% интелигенти, 80% дебили плюс няколко страхливци - купища умрели

И при лошия, и при който и да е Бойко все тая с тока

Имаш човек - в парламента. Четири ползи от появата на Ицо Хазарта

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално