Нелепото зове: Може ли държавата да пази прокуратурата?

Трудно би могло да има по-странно изказване от това, при положение, че трябва да е обратното: прокуратурата да служи като щит срещу корупцията, престъпността, организирана и битова, търговията с влияние, препраните мафиотски пари, безогледните строежи, каналите за наркотици и пр. други параметри на сигурността и задължения по запазването на правотата държава. Странно защо обаче в самото изказване се предлага преобърнат модел: прокуратурата трябва да бъде защитавана. Нещо не е ясно как дори е логически възможно - няма институция, която да притежава по-големи силови правомощия от прокуратурата и също - да може да действа на по-голям (криминален) периметър от нея. Как така "държавата да реагира", при положение, че прокуратурата е държавата? Все едно лекари да излязат на протест и да вдигнат лозунг - "медицината да реагира"...

Но май в изказването на говорителката не стана дума точно за това. Понеже малко по-късно Милева заяви: "Многократно сме казвали, че срещу прокуратурата се води война, тази война се води от политици, журналисти и олигарси". С прибавянето на този откъс нещата вече изглеждат съвсем познати; става дума за отчетлив и популярен рефрен. И може би Милева има предвид нещо друго, което наистина прави впечатление: че дори при евентуален опит за атентат срещу главния прокурор, обществената подкрепа нещо не изригна с онази сила, с която може би в институцията са очаквали - или са се надявали. По този въпрос вече писахме тук, а сега повдигаме още няколко: щеше ли да има "война срещу прокуратурата", ако самата прокуратура водеше наистина война срещу престъпността? Случайно ли е ниското доверие в нея, нима става дума за смайващо гражданско заблуждение, в което всички са въвлечени, неспособни да оценят свършеното от главния прокурор? Ако доверието в Народното събрание е изключително ниско (на подобни нива е доверието в прокуратурата), това дали не се дължи на същия естествен принцип, при който хората гледат, оценяват и теглят преценката си? По принцип не е добре човек да се повтаря, но изумителната сила на това изказване налага да го цитирам отново и отново: прословутите ехидни думи на Гешев (които изглеждат и приведени в реалността, метод на работа, а не просто обикновена глупост), че "разделението на властите е дясноекстремистка идея". 

Всъщност обликът на прокуратурата прилича много на партийният. Нещата изглеждат повече като политическа партия, която просто работи по друг начин - само технически. Вместо да излъчва народни представители, да предлага решения на обществени проблеми и да гостува в сутрешни блокове, действа силово и понеже разделение на властите няма, действията ѝ са пак политически. И работи в политически коалиции например - оставяла и продължава да оставя подобни впечатления. Особено след като Борисов навремето заяви, че харесвал Гешев повече от Цацаров, защото първият бил "по-оперативен". И вече години наред същата оперативност упорито избягва ГЕРБ - там никога няма проблеми, всичко е наред.

Затова и когато прокуратурата поиска "държавата да я защити" първо те обхваща чувство за нелепица. А после, сещайки се за още една велика фраза - онази в която главният прокурор се обяви за "инструмент на Господ", неудобството става още по-голямо. Дали небесните сили, например, не са опазили своя служител при взрива? Ако е така, не ти трябва държава; охраната, както подобава, е всевишна.

Автор: Райко Байчев