Големи поздравления, още по-голяма гордост - най-хубавото е, когато има причина и повод да напишеш такива думи. Националният ни отбор по волейбол отново е този, който ни накара да изпитаме неописуема радост. Отново, защото в колективните спортове от десетилетия почти нямаме други поводи да изпитаме щастие.
Още: "Лъвовете" са световни вицешампиони! България се бори мъжки, но се преклони пред действащия шампион
В следващите дни със сигурност ще има много анализи, много коментари - какво са направили нашите момчета и какво не са. Аз, като просто фен, отбелязвам това: след години и години гледане на волейбол, още откакто Любо Ганев и Димо Тонев бяха състезатели и звезди, винаги сме отстъпвали и дори сме се сривали тогава, когато сервисът ни не е бил на ниво. Да, но този български отбор показа, че дори без високи показатели на сервис, може да се бори и да не излиза от релси - специално в мача с Чехия се видя. Там сбъркахме 24 пъти от начален удар, т.е. един цял гейм от точки - и бихме с 3:1 гейма! Поне за мен точно това е причината за най-голяма спортна гордост с този отбор.
От обществена гледна точка обаче има по-голяма гордост. И тя е, че заговорихме какъв пример са тези момчета - пример, който да следваме. Много труд и много пот. За цялото лято са имали 1 ден почивка! Талант безспорно имат, но именно трудът и психическата воля да работиш дори когато не ти върви е това, което отличава големите шампиони. Това е рецептата. Тя не е нещо уникално само за волейбола - важи за всички сфери на спорта и живота. И най-често се постига тогава, когато има семейство, което да насърчава и помага. Когато следваш целта, не правиш глупости, не се отдаваш на хаоса на изкушенията. И забравяш за простащината и чалготеката като начин на живот.
Затова - нека не го забравяме, докато още се радваме на успеха на тези страхотни млади мъже. Нека този урок, който те ни преподадоха, не само да го помним, а да показваме, че го учим и че ще го научим. Като общество ще го научим. Нека гледаме този пример, а не всички останали, които ни карат хем да извръщаме очи от погнуса, хем да потъваме в едно мрачно, лепкаво битие на кочина, от която няма излизане. Стига да сме повече тези, които следваме примера на волейболистите ни как трябва да живеем, кочината ще отстъпва - няма да има друг избор. Да я накараме да отстъпи и да се махне от България - всички знаем какво трябва да поправим, дори да не го признаваме и само пред себе си, насаме, да сме откровени - Още: "Това са хората": Историята за момента на истината за нашите нови страхотни волейболисти
Въобще - работа, работа, работа! Но не като тази "работа" от думите на политическия ни "лидер", която е еманация за цялата ни държава и политическа класа!
Автор: Ивайло Ачев
