Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Северна Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Като човек, който винаги търси истината във живота си, съм се стремял да бъда откровен в отношенията с хората. Защото смятам, че изграждането на едно здраво приятелство помежду две лица, може само и само да съществува чрез търсенето на истината. Така, при изграждането на моята личност, през всичките тези години като политически анализатор, колумнист и автор във стотици македонски електронни, дневни и телевизионни медии, съм я търсел истината, колкото и болезнена да бъде тя, колкото и да коства по личния ми живот. Живея в държава, в която институционализираната образовна история е дълбоко приета като факт, тоест опитът да се разкаже нещо друго, различно от това, което го пише в македонските образователни учебници е равно на предателство. Дори и да зададеш въпросът защо сборникът на братя Миладинови се казва "Български народни песни", а в македонските училища се учи, че това е "Сборникът на братя Миладинови", следва възмущение сред хората, но и в публичната явност. Защо е това така и дали може да се промени?
Благойче Атанасоски
Вървим към дъното, не към приятелството
Още преди пет години, бях един от хората , който критикуваше този български политически ход, когато официалното българско правителство от тогавашния министър-председател Бойко Борисов и министър на отбраната и лидер на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов наложиха българското вето върху македонските европейски интеграции, защото абсолютно бях свестен и знаех какво ще следва години наред след това. Не че съм бил някаква политическа баба Ванга във взаимоотношенията между България и Македония, или пък между българския и македонския народ, просто диалектиката на историческите ни отношения налагаше това, което се случи и се случва днес.
Ние живеем в общество, което от 45 години насам е институционално строено като част от бившата югославска федерация, а след разпадането, като самостоятелна държава, с близки връзки със северната ни съседка Сърбия. След десетилетия на изкуствено насаждана омраза помежду двете страни тогавашният македонски премиер Зоран Заев беше невероятно смел да отвори и пробие път на добросъседски и приятелски отношения. Даваше тон на добрите отношения, че сме братски и приятелски страни и че всичките ни проблеми от миналото трябва да бъдат решени в полза на светлото ни взаимно бъдеще. Всъщност, това много пъти бившият македонски премиер Любчо Георгиевски го е казал в свои интервюта, че дори той "не я имал смелостта да се впусне в такива процеси", страхувайки се от реакциите в македонското общество, македонските медии, македонският политически елит, МАНУ или МПЦ. За сметка на всичко това Заев го направи и получи вето, а с това и залез на своята политическа кариера, тръгвайки си от поста премиер на македонското правителство след местните избори в страната през 2021-вата година. Учудващо за мен и за бившия премиер Любчо Георгиевски, защо?!
Дали "дълбоките държави" са наша съдба?
Като човек, който винаги ги гледа работите от страни и винаги иска и се старае да бъде максимално безразличен във взаимоотношенията ни, търсейки я истината и правия път на изграждане на добри, приятелски, дори бих казал и братски отношения помежду ни, аз смятах и днес смятам, че ветото беше наложено от "дълбоките държави" от двете страни на Осоговието. Какво искам да кажа? Много просто, бившият български министър на отбраната (Каракачанов) си е по доклад на ДС агент "Иван", а за мен всичките бивши агенти на Държавната сигурност са на слугинаж на Москва. От друга страна, тука всичко живо и диво се вдигна в истеризация на обществото и населението, че следва "българизация" на Македония. То не бяха медии, главни политически партии, университетски преподаватели, журналисти, анализатори, относно всичко и всички, които могат да влияят върху македонското публично и обществено мнение. Това беше направено всичко под пряка или преносна команда или контрола на "дълбоката държава" у нас, която е под команда и слугинаж на политически подземен и надземен Белград. Днешният изход: никога в тези 35 години след настъпването на демокрацията у нас, взаимоотношенията ни не са били толкова зле. За мое най-големо съжаление.
Както и да е, аз и в миналото, днес, а и в бъдеще ще бъда човек, който ще търси истината както в хората, така и във взаимоотношенията помежду ни. За да бъдем първо по-добри хора, след това добри съседи. Защото това е поведението на цивилизовани европейски държави и нации, към каквито се стремим или поне мислим, че сме. И второ в името и паметта на всичките наши деди. Знам, че пътят, който трябва да извървим е труден и не винаги лесен. Житейският опит до сега ни е казвал и показвал, че е умопомрачително тежко. Но си струва да се бориме за по-добро бъдеще на всичките следващи поколения, които заслужават да живеят като добри съседи, с уважение един към друг. Нашите поколения тези десетилетия не бяха на "висината на задачата", както се казва у нас. Тоест позволихме отново и отново Белград и Москва да ги дърпат конците отзад, а ние както винаги да си бълваме омраза и нападения. Вярвам, че това ще се промени, дано някой ден!
