Режисьорът Камен Калев, както стана ясно преди дни, отказа да получи най-престижната награда на Министерство на културата - "Златен век". Отличието по традиция се връчва в навечерието на Деня на народните будители.
И понеже точно в този момент се завъртя криминално-сексуалният скандал със Станимир Хасърджиев и актьора Росен Белов, като пък по линия на Белов възникнаха въпросителни около министъра Мариан Бачев и неговата театрална школа, жестът на Камен Калев остана сякаш незабелязан. А е редно да му обърнем внимание. И да разгледаме още веднъж лаконичния и много явен сигнал, с който режисьорът е обосновал решението си.
"Отказът е форма на протест срещу настоящото политическо управление на държавата, чиито формални и неформални ръководители не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната ни".
Калев по-късно уточни, че тези думи не са насочени конкретно към Бачев. Това е пояснение, от което внимателният читател даже не се нуждае. Защото е съвсем очевидно какво иска да каже. Режисьорът общо взето е заявил, че държава, управлявана от Делян Пеевски и неговите политически компаньонки, е изгубила собствената си легитимност. И че приемането на награди, когато институциите са в насипно състояние и са завладявани една по една с небивала лекота (която вероятно учудва дори автора на "Източни пиеси", филм, създаден в доста мрачни години), най-малкото не издава добър вкус. Понеже получаването на въпросното отличие в крайна сметка означава съгласие на самия награден с това, че ходът на нещата в политически план е що-годе приемлив.
А какво нормално изобщо има? Най-силният човек в държавата - онзи, когото трябваше да прогоним. До него - вездесъщ Борисов, който, макар и не толкова силен, както преди, тегне над политиката с живковско дълголетие и за по-голяма убедителност даже развива стряскащи антропологични прилики. За падението на ИТН да не говорим. Тези хора, вече досадни на всички други, освен на себе си, вярват в силата на самовнушението повече от най-обсебения хипнотизатор и комично настояват, че нямат общо с Пеевски и са гарант за неговото неучастие. Това е то: какво друго да значи изразът "формални и неформални ръководители, които не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната ни"? Ами, това са пионките и куклуводът, придворните и царят, лакеите и господарят, естествено. Прокуратурата, съдът. Парламентът, полицията. Подчинените комисии, пленените институции. Държавата с главно Д, различна от "страната ни" - нейна кошмарна версия, с която Камен Калев не иска да има нещо общо.
И е редно да се припомним още нещо. Че всеки такъв жест е колкото артистичен и личен, толкова и граждански. И както Александър Морфов орисува кабинета на пиарката на ДПС, озовала се в Народния театър, не само заради собственото си омерзение от нейната поява (вярвам, отвращението е било голямо), а защото искаше да го предаде и на нас - по същия начин и Калев не отказва от наградата само заради собственото си чувство за хигиена. Естествено, че иска да ни го предаде. И да ни напомни, че всичко е в нашите ръце, а те са отпуснати. Върховенство на закона? Демократичният ред? Не е ясно какво беше това.
Надяваме се неформалните ръководители да ни кажат.
Автор: Райко Байчев
