Паралелната (не)реалност

Само в края на миналата седмица имаше две изключително скандални новини, които така и не намериха развитие във фокус на общественото внимание. Първата – че с написване на две-три думи и символи в Google можеш да овладееш куп държавни сайтове, сякаш си им администратор. Буквално можеш! И това не е никакво хакерство, не е "ама тези институции са жертва", по г-н Иван Гешев, канещ се да става следващ главен прокурор и защитаващ с тази теза НАП за хакерската атака срещу Приходната агенция. Жертви са, но на друго – на безпределна липса на сиво вещество! Тази липса пречи в България да има каквото и да е, което можем да опишем с думичката "държавност". Тя ще попречи накрая и на държавните тарикати, които си мислят, че може вечно да я карат така.

Ако искате Гештапо – мълчете, сега е моментът

Като цяло политиката е мръсна работа и е въпрос на гледна точка. Твърде често истината има много лица – затова и светът, в който ...

Прочети повече

Всъщност, все повече се натрапва усещането, че "държавата" съществува само за да преразпределя спечеленото от мнозинството в полза на малцинството, като междувременно немного успешно се прави, че се грижи за интересите на мнозинството. Тук е мястото и на втората новина – че веднъж годишно ще трябва да ходим в банката, където имаме сметка, за да ни видят ние ли сме, не сме ли. А ако си проявил достатъчно разум да разпределиш парите си на няколко места, за да не тичаш в някой хубав ден както беше с КТБ, тогава обикаляш навсякъде! Тази велика предпазна мярка срещу прането на пари още не е приета, но натам върви. Представям си сега значи как Делян Пеевски, който има декларирани 4 отделни сметки за общо няколко милиона лева, ще ходи да го видят той ли е, не е ли – че ако не е той, КОЙ ли е ... Мартин Петров може пък да ходи повече от веднъж - че току виж заминали още едни милиони ...

Та по тези две теми някой извън обичайните вече заподозрени в интернет да реши да поговори, да вдигне шум? Защото те ни засягат всички, всички до един – за разлика от явно частни случаи на поредната катастрофа някъде си. Щом обаче ни засягат всички, значи засягат и няКОЙ, който може да ни изпляска през устата и нас, тъй като искаме да говорим. И затова минаваме така, паралелно. Докато накрая не ни минат и нас – тогава обаче ще е прекалено късно, защото сме си спинкали в паралелната (не)реалност!

Автор: Ивайло Ачев