Путин срещу Запада и санкциите му – кой се хвана за палците
Който обаче си е мислил, че Западът ще е безпощаден с Путин, явно трябва да премисли пак. Досега обявените санкции срещу Русия не са нищо невиждано дотук. Говоря както от страна на САЩ, така и от страна на Европейския съюз и Великобритания. Всъщност досега най-сериозно действие предприе Германия със спирането на "Северен поток 2".
Разбира се, има уговорка, че санкциите може да станат по-тежки. Но е факт, че първите не бяха – САЩ например не са казали и дума за спиране на вноса на руски петрол. И няма нито дума за санкции, които да са директно насочени срещу руския президент Владимир Путин – нито от САЩ, нито от ЕС. Единствено Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Ценности и прозрачност", посочи, че Путин трябва да е първи в списъка със санкционирани.
Точно последното ясно показва как Западът всъщност не възприема проблема с украинския суверенитет като най-най-най важен. Ясно е, че все още има надежда за дипломация и не бива от първи път да става най-тежко, защото това значи ескалиране. Но е ясно, че Путин по този сценарий вече е играл и за резултата всеки може да види Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. Да се очаква нещо различно с Донецк и Луганск, след като имаме отделно примера с Крим, е наивност. Убеден съм, че никой западноевропейски лидер, а и който и да е държавник по света, не очаква друго развитие освен политика на Путин за постепенна асимилация на Донецк и Луганск
Освен всичко друго, явно и едрият бизнес очаква същото, а това не го притеснява – без ескалация, защото няма да има пълномащабна война. Малко доказателство в тази посока е настроението на петролните и газови пазари два дни след случилото се. Не се стигна до невероятна и драстична промяна в цените на енергийните носители и тенденцията дотук не показва да чакаме катаклизми, сравними например с избухването на пандемията от Ковид или със световната финансова криза преди 15 години. Дали това ще продължи, гаранция няма, но картината е показателна – червената линия за Путин е далеч по-назад, отколкото публично се чува и той изглежда ясно си дава сметка за това. Но за него е ясно, че не може да си позволи Европа изцяло да го отреже от енергийния си пазар (както и САЩ) - според информация на Reuters към 21 януари, 2022 година, 36% от руския държавен бюджет се дължи на продажба на петрол и газ. А ентусиастите, които биха се развълнували как Путин веднага ще насочи европейския износ на Русия към Китай, да погледнат тази статистика, също на Reuters! 15,4% от износа на руски петрол и 6,7% от износа на руски газ са за Китай - Китай е направил така, че не зависи толкова от руски енергоносители. Не е като България, колкото и да им се иска на фейсбук троловете.
Кризата в Украйна обаче е отражение на един екзистенциален проблем, който рано или късно като нищо ще доведе до конфликт в размер на Трета световна война. Проблемът касае възприятието на света. От една страна е западният модел на демокрация, но могъщи държави като Китай и Русия имат друг подход. Западът все още има голямо предимство в нещата, които определят ежедневието дори на гражданите на Русия и Китай, но с толкова различни принципи на управление на обществото конфликтът е въпрос на време. Той би бил невъзможен само ако нямаше състезание между най-големите кой да определя дневния ред на планетата – видно е, че това не е така и състезанието е брутално. Винаги е било и още много дълго време ще бъде.
Демокрацията е най-лошата форма на управление, но няма по-добра измислена – перефразирам Уинстън Чърчил. Само че точно защото е с толкова много недъзи, много лесно на ниво приказки и съзнание я бият други форми на управление. Когато обаче ти се стоварят тези други форми на главата, може и да си промениш мнението бързичко – обикновено тогава е късно.
За България в ситуацията – нищо ново под слънцето. Кремъл отдавна си има своите проводници, вижда се в парламента. Западът също ги има – пак се вижда в парламента. Можем да сме благодарни, че нямаме обща географска граница с Русия. Защото от гледна точка суверенитет сме се докарали дотам, че думите звучат много кухо. Дано зад кулисите да не е точно така, но само с действия може да бъде доказано. Защото жестоката истина е една - суверенитетът е въпрос на това колко си силен. Винаги в човешката история е било така и засега не се очертава скоро да не бъде. Ако си слаб, горко ти. Но слабостта не значи само армия и оръжие - това е много комплексен въпрос, който се обобщава с една думичка: държавност!
Автор: Ивайло Ачев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АКТУАЛНО:
"Никога повече мазно кафе": Как сглобката може да се сборичка за общо въодушевление
Синодът има уникален шанс да спечели доверието ни
Автогол! Костадинов даде начален тласък на следващата проруска партия
Тихата смърт на гражданското общество. И неговия отвъден живот
Ако случаят с Нотариуса бъде заметен, това е краят на всички илюзии
Червени линии и "общности": Как да ротираме и шикалкавим успешно
Преговорите за кабинет: Канят ме, мамо, на тежка сватба
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: Владимир Путин санкции Украйна Русия