Путин срещу Запада и санкциите му – кой се хвана за палците

Който обаче си е мислил, че Западът ще е безпощаден с Путин, явно трябва да премисли пак. Досега обявените санкции срещу Русия не са нищо невиждано дотук. Говоря както от страна на САЩ, така и от страна на Европейския съюз и Великобритания. Всъщност досега най-сериозно действие предприе Германия със спирането на "Северен поток 2".

Разбира се, има уговорка, че санкциите може да станат по-тежки. Но е факт, че първите не бяха – САЩ например не са казали и дума за спиране на вноса на руски петрол. И няма нито дума за санкции, които да са директно насочени срещу руския президент Владимир Путин – нито от САЩ, нито от ЕС. Единствено Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Ценности и прозрачност", посочи, че Путин трябва да е първи в списъка със санкционирани.

Точно последното ясно показва как Западът всъщност не възприема проблема с украинския суверенитет като най-най-най важен. Ясно е, че все още има надежда за дипломация и не бива от първи път да става най-тежко, защото това значи ескалиране. Но е ясно, че Путин по този сценарий вече е играл и за резултата всеки може да види Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. Да се очаква нещо различно с Донецк и Луганск, след като имаме отделно примера с Крим, е наивност. Убеден съм, че никой западноевропейски лидер, а и който и да е държавник по света, не очаква друго развитие освен политика на Путин за постепенна асимилация на Донецк и Луганск

Освен всичко друго, явно и едрият бизнес очаква същото, а това не го притеснява – без ескалация, защото няма да има пълномащабна война. Малко доказателство в тази посока е настроението на петролните и газови пазари два дни след случилото се. Не се стигна до невероятна и драстична промяна в цените на енергийните носители и тенденцията дотук не показва да чакаме катаклизми, сравними например с избухването на пандемията от Ковид или със световната финансова криза преди 15 години. Дали това ще продължи, гаранция няма, но картината е показателна – червената линия за Путин е далеч по-назад, отколкото публично се чува и той изглежда ясно си дава сметка за това. Но за него е ясно, че не може да си позволи Европа изцяло да го отреже от енергийния си пазар (както и САЩ) - според информация на Reuters към 21 януари, 2022 година, 36% от руския държавен бюджет се дължи на продажба на петрол и газ. А ентусиастите, които биха се развълнували как Путин веднага ще насочи европейския износ на Русия към Китай, да погледнат тази статистика, също на Reuters! 15,4% от износа на руски петрол и 6,7% от износа на руски газ са за Китай - Китай е направил така, че не зависи толкова от руски енергоносители. Не е като България, колкото и да им се иска на фейсбук троловете.

Кризата в Украйна обаче е отражение на един екзистенциален проблем, който рано или късно като нищо ще доведе до конфликт в размер на Трета световна война. Проблемът касае възприятието на света. От една страна е западният модел на демокрация, но могъщи държави като Китай и Русия имат друг подход. Западът все още има голямо предимство в нещата, които определят ежедневието дори на гражданите на Русия и Китай, но с толкова различни принципи на управление на обществото конфликтът е въпрос на време. Той би бил невъзможен само ако нямаше състезание между най-големите кой да определя дневния ред на планетата – видно е, че това не е така и състезанието е брутално. Винаги е било и още много дълго време ще бъде.

Демокрацията е най-лошата форма на управление, но няма по-добра измислена – перефразирам Уинстън Чърчил. Само че точно защото е с толкова много недъзи, много лесно на ниво приказки и съзнание я бият други форми на управление. Когато обаче ти се стоварят тези други форми на главата, може и да си промениш мнението бързичко – обикновено тогава е късно.

За България в ситуацията – нищо ново под слънцето. Кремъл отдавна си има своите проводници, вижда се в парламента. Западът също ги има – пак се вижда в парламента. Можем да сме благодарни, че нямаме обща географска граница с Русия. Защото от гледна точка суверенитет сме се докарали дотам, че думите звучат много кухо. Дано зад кулисите да не е точно така, но само с действия може да бъде доказано. Защото жестоката истина е една - суверенитетът е въпрос на това колко си силен. Винаги в човешката история е било така и засега не се очертава скоро да не бъде. Ако си слаб, горко ти. Но слабостта не значи само армия и оръжие - това е много комплексен въпрос, който се обобщава с една думичка: държавност!

Автор: Ивайло Ачев