Адски трудно е да се научиш да свириш на пиано, ако нямаш пиано.
Приложено към днешната ни политическа реалност, това гениално прозрение на Пипи Дългото чорапче би звучало така: Адски трудно е да направиш умна кампания, ако нямаш ум.
Свидетели сме на една почти нулева активност и ако не са социологическите сондажи, изобщо няма да усетим, че се води кампания. Нещо като участието на Йоло Денев в политиката - хем го има, хем го няма и винаги едно и също си повтаря, милият.
Но така наречените големи политически сили са дори по-зле от него - не привличат ничий интерес и предизвикват най-вече отегчение. Още: Билбордове, карикатури, мемета - какво се опитват да ни кажат партиите? Анализ на Даниел Киряков (ВИДЕО)
Може би е напълно логично да е така - предизборната битка у нас стана перманентна, особено след като депутатите си узакониха това и вече без излишни скрупули действат директно от парламентарната трибуна. Опонентът дори не е опонент. От този амвон той е селяндур, тъпанар и каквото още се сетите. Съответно - и електоратът му, нали.
И това се брои за правене на политика.
Има все пак и някакви по-резки движения, макар и спорадични. Някой някого щял да дава на съд за някакви неясно какви неща и неясно защо баш сега, друг пък обяснява как за по-малко от един милион (не лева - гласа!) няма въобще да се занимава с тая работа, трети се държи така, все едно батко му го е понабил, ама като порасне, ще си му го върне. Още: Балът на политиците
Скука вселенска.
Спорадично се подхвърлят някакви добри идеи, да речем социални, но без да се стига до крайности като програма или до отживелици като предизборна платформа. За Европейския парламент пък кампанията направо може да се определи като отсъстваща. Нямат ли какво да предложат кандидатите, нямат ли поне едно-две неща извън клишетата? Или просто да си знаем, както и досега, че вече не им се седи в тоя потискащ Партиен дом. И то - за мижави заплати спрямо онези в Брюксел.
Би следвало поне те да имат някакви по-сериозни предизборни послания. Но във века на изкуствения интелект кой ще ти чете платформи - пускаш два поста във Фейсбук и си готов. Подмяташ чат-пат нещо за пудели, пачки и парапети и се надяваш на естествената простотия. Пък и кой ли ще ги пише тия платформи - тази дейност вече отегчава дори наеманите като шерпи студенти по политология.
Само дето подобен елементаризъм не прилича по абсолютно нищо на политически послания. И съдейки по изказванията на политиците, вероятно подготвяни им от цели екипи, човек се убеждава на сто процента, че каквито и мозъци да е имало в България, те окончателно са изтекли нанякъде. Още: Кандидатирам се за Невродепутат - най-дългата листа
Истината е, че подобно отношение към предизборната кампания не е от безпомощност. То има съвсем друга цел - да увеличи до максимум пасивните и негласуващи хора, да станат те много повече от сегашните 60 процента. Ако това се случи, ако отвратените наистина не отидат да гласуват, отвратителните ще победят. Още: Кампания като слънце, въпросът е кой стои в сянката
Просто е.
Както е известно, близо 30 апетитни шефски места в регулаторите са с изтекли мандати. Някои дори навъртяха почти пълен не-изборен мандат, просто продължават да си кютат по местата и който дойде на власт, ще преценява къде, кого и как.
Съдебната власт също чака своя рицар на бял кон, който ще каже сладките (с мандат над 5 години) позиции за кои хора ще бъдат. И куп други неща, важни за държавата ни, ще станат реалност чрез вота на онези твърди, много твърди ядра, които, разбира се, са задвижвани от напълно безкористни подбуди (ха-ха-ха). Още: "Лъжеш ли" отново ще следи колко ни заблуждават политиците в кампанията
Освен закачките и метафорите - кампания просто няма. Но, както се казва, не стреляйте по пианистите, те толкова си могат - и със, и без пиано.
п.п (гл. редактор): А тупащите се вече как са първи да им напомня - първа е партията на негласуващите. Което е много показателно.
Автор: Евелина Гечева
